Спретната и красива, къщата на Чудомир в Казанлък е построена почти преди век - през 1924 година, три години, след като Димитър Чорбаджийски и Мара Нонова стават семейство. Любопитното е, че е по проект на самия Чудомир.

В началото младото семейство живеело в избените помещения, тъй като нямало пари за обзавеждане на горните етажи. После всяко нещо си заема мястото – кабинет за писателя, спалня, всекидневна с кухня на първия етаж и просторно ателие за Мара Чорбаджийска на втория. Кой твърди, че Чудомир е бил хладен към съпругата си – та той й е дал на хубавата част от къщата за ателие, с много емоция разказва директорът на ЛХМ „Чудомир” Добрина Матова.

Присядам на един от фотьойлите в кабинета на писателя. Притеснявам се, сякаш всеки момент ще дойде домакинът, а аз не съм взела позволение да съм тук. Срещу мен, до прозореца, е бюрото му.


Сякаш току-що е оставена цигарата в пепелника, вляво е пишещата машина и до нея очилата, свалени за малко, за да отпочинат очите. Огромни библиотеки покриват стените. Над 3000 тома е личната библиотека на Чудомир, като голяма част от книгите са чуждоезични, предимно френски и руски, по-малко немски, има много старопечатни ценни издания. През 1948 година местната власт настанява в кабинета на Чудомир военен от казанлъшкото поделение, което създава дискомфорт на домакините, и двамата творчески личности. Минал Радой Ралин, а после написал памфлет, че когато на писателя му дойде музата, и на кухненската маса може да пише. Това изиграло своята роля и скоро военният се изнесъл от къщата.



В съседство на кабинета е спалнята. Господ не е дал деца на Димитър и Мара Чорбаджийски, но всички техни племенници, които са искали да учат в Казанлък, са преминали през този дом, разказва Добрина Матова. Те са ги отглеждали като собствени деца.
Уютна всекидневна с кухня допълва първия етаж, а вита стълба води към втория – царството на художничката Мара Чорбаджийска. Светло, просторно, подредено с много артистизъм, това е мястото на нейното творческо уединение.
Тук, в едно картонено куфарче, са запазени последните вещи на писателя. На 26 декември 1967 г. Чудомир, неизлечимо болен от рак, слага край на живота си в Правителствена болница в София, като се хвърля от балкон на болничната сграда. Такето, което той оставя на перваза на балкона, е грижливо прибрано в куфара заедно с бяло шалче, носна кърпичка, гребенче, очила, опаковка Codterpin 10 tabl., последни бележки с телефонни номера и имена на лекари - D-r D. Hoppe, д-р Спартак Хаджиев. И малки листчета с пожелания за всичко най-хубаво...


Духът на един от най-колоритните български писатели, хумористи, народопсихолози, краеведи, художници, продължава да витае в тази огряна от слънцето, боядисана в пастелно жълто къща на ул. „Трапезица” в Казанлък. Авторът на над 2500 карикатури, на стотици ескизи, скици, портрети, композиции, на великолепни хумористични разкази и фейлетони е избрал да твори именно в Казанлък и именно тук да създаде най-пъстроцветната палитра на своето време. Нарекоха го писателят, който разсмива, а той на свой ред написа: „Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“
В знак на почит към Чудомир и неговия огромен принос към културата и литература, вече 23 години в Казанлък се организират „Чудомирови празници“. Започват на 25 март –рождения ден на писателя, и продължават до 1 април. Събитието събира на едно място редица учени, писатели, интелектуалци, както и много туристи, почитатели на творчеството на големия писател и художник.