Казанлъшката тракийска гробница навърши 80 години от откриването й за света

Коридорът е от необработени камъни и е с размери 1,84 х 2,60 м. От фасадата в южна посока зидовете му постепенно се снижават и са били затворени с преграден зид висок 0,7 м. Двете камери са изградени от тухли споени с хоросан, а стените и подовете им са покрити с трипластова мазилка, върху която са нанесени стенописи в техники темпера и фреско.

Централно място заемат трите фигури – знатният тракиец увенчан със златен венец седнал върху ниско клине, съпругата му, с диадема на главата покрита с воал, седяща върху висок стол и едрата права жена в пеплос пристъпяща с поднос в ръце към тях.Сюжетът се интерпретира като погребално угощение. От двете страни на тази група се отправя процесия.

Извършеният спектрален анализ през 2008 г. показва, че става въпрос за тракийския владетел Ройгос (един от синовете на Севт III) и една от съпругите му. Това е единствената гробница, в която са намерени кости на жена, наред с костите на мъж и на жертвено животно.

Погребението извършено в гробницата е било ограбено още в древността. В кръглото помещение са намерени транспортна амфора, фрагменти от местна и вносна керамика, елементи от глинен венец с позлата, златни кръгли апликации и златни нишки вероятно от украса на дреха, костени предмети, части от въоръжение и юзда, късове дърво и железни гвоздеи, вероятно от погребално ложе, както и кости от два индивида. В предгробната камера е намерено глинено ойнохое и кости от погребания кон.

От двете страни на гробницата на 1,2 м височина в насипа са намерени две огнища със следи от извършвани жертвоприношения - множество животински кости и керамични фрагменти.

Планът, градежът, стилът и техниката на стенописите, както и намерените предмети дават възможност Казанлъшката гробница да се датира в първата половина на ІІІ в. пр.Хр.

Общата концепция между архитектура и стенописи, уникалният стил и майсторството на художника превръщат гробницата при Казанлък в един от шедьоврите на тракийското изкуство и на античното културно наследство.Световната си известност гробницата дължи преди всичко на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея. Художникът е Кодзимасис Хрестос, известен в античната история, който е работил с 4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвал е две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. В украсата е използвана енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък.

През 1946 г. гробницата е вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка за състоянието на стенописите. През 1979 г. Казанлъшката гробница става първият български паметник, включен в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Междувременно, през 1974 г. в близост е изградено точно нейно копие, което да посреща посетители. Целта е съхраняването на ценните стенописи. Гробницата - копие е проект на архитект Младен Панчев, а художниците, пресъздали стенописите, са проф. Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.

Впоследствие, наоколо са открити още няколко гробници, като се предполага, че в Казанлъшката долина съществуват над 1500 надгробни могили, в които са били погребвани тракийски царе и представители на тракийската аристокрация. Затова районът е наречен Долината на тракийските царе - понятие, въведено от археолога Георги Китов. Броят на проучените могили към момента е около 300, 5 гробници са социализирани и могат да се посещават от туристи - Голяма Косматка, Оструша, Шушманец, Хелвеция и Грифони.

От 22 април 2024 година отваря врати за посетители гробнично-култовият комплекс „Оструша“. Окончателната консервация и социализация на комплекса приключи тази година и обектът в завършения му вид бе официално открит на 9 април 2024 г.