150 години от обесването на Левски: Ех, Дяконе, Апостоле, Василе,

За написването на стихотворението „Ех, Дяконе, Апостоле, Василе,“ неговата авторка Николина Русева, която живее в Казанлък, е провокирана от спор, тлеещ от дълги години в общественото пространство и често отново се повдига: „Къде се намира гробът на Васил Левски?“. И до днес гробът на Апостола на Свободата е неизвестен, но е предмет на различни хипотези. Търсенето му започва още след Освобождението през 1878 година, но без успех. Първата сериозна полемика за гроба на Левски се разразява през 1937-а, когато се чества 100-годишнината от рождението му. Писателят Николай Хайтов също повдига този въпрос, дебат се води и по време на негово гостуване в Казанлък, но и досега темата остава отворена за историци и изследователи. В своето стихотворение авторката Николина Русева намира друг отговор на въпроса. Прочетете го!

Ех, Дяконе,
Апостоле,
Василе,

Девет години ти се скита
по градове, села и паланки.
Жадуваше ти златна свобода
за духа поробен на народа.
Девет години – завършено начало.
От Къкрина
в мразовита февруарска нощ
пое ти пътя към Голгота.
Не беше разпнат ти на кръст,
а увисна на бесило.
Стражи твои бяха гордите орли.
Свистеше вятърът, пригласяше
и с майчина милувка галеше русите коси.
А очите сини кой затвори?
Къде е гробът?
На бесилото възкръсна той –
духът на Дякона
За свободата на народа.

Затова, народе мой, хора,
не спорете къде е гробът,
защото има истина една –
„За безсмъртие гроб няма!“

Но знайте и помнете,
че не само признателност и почитание,
но и последование е нужно.
И в тревожното ни тежко безразсъдно време
не кичете само ликове – портрети,
а духа на Левски усетете,
на Апостола философията мъдра
за чистота и святост си спомнете
и осъществете!

Написа: Николина Русева

Авторката от първо лице: „Преди много години дойдох от град Русе в Казанлък. Тъй като моето образование е в областта на биологията, след участие в конкурс за научен сътрудник – фитопатолог, попаднах в този красив град. Още от ученическите си години съм писала, но епизодично. Впоследствие се прояви моята необходимост да споделям чрез писане, преди всичко в мерена реч. Просто така тече мисълта ми.“