Ретроспективната изложба „100 години назад с фотографиите на Антип Коев Обущаров“ представи България и в Лондон. Изложбата бе открита в Българския културен институт за Деня на народните будители и ще остане до 12 ноември 2022 г. На вернисажа присъстваха председателят и секретарят на Народно читалище „Светлина -1861“ в град Шипка Татяна Косекова и Деница Стефанова. Гостите останаха силно впечатлени от самата изложба, от двуезичното й представяне и от споделената история за будителите, които Антип е увековичил на стъклените плаки отпреди 100 години.

Плаките бяха събудени за нов живот от казанлъшкия фотограф Александър Иванов, който заедно със сформирания екип от професионалисти и читалищни дейци създадоха изложбата и бе издаден луксозен фотоалбум, посветен на Антип.

Кой е Антип Коев Обущаров

Семейството Шутеви е една от старите шипченски фамилии. Благодарение на църковния регистър са открити техните рождени и смъртни дати. Бащата на Антип е бил майстор-обущар, което става причина за появата на ново фамилно име, което синовете му приемат. Майката - Неда Кънева Антипова произлиза от бунтовнически род. Нейните чичовци – поп Георги Антипов и брат му Петър взимат участие в Априлското въстание като четници при войводата Христо Патрев. Антип е кръстен на вуйчо си - Георги Антипов

Антип е многостранна личност – артист, музикант, дърводелец, изобретател, издател, но преди всичко фотограф. Антип снима живота в село Шипка — такъв, какъвто го е видял в периода 1906 – 1931 г. Четвърт век – време на бедност и охолство, мир и война, подем и погром. Неговото ателие е на открито — цяло село с околностите....животът—от раждането до смъртта.

Паралелно с фотографията Обущаров издава пощенски картички, като неговата предприемчивост и амбиция го превръщат в един от най-големите издатели в Казанлъшко. Има данни, че в мирните месеци преди Първата световна война заминава за Виена, където девет месеца усъвършенства фотографските си умения.

В периода 1924 – 1927 г. с подкрепата на известната ножарска фамилия братя Кръстинови основава работилница за производство на калеми и шайби за текстилната индустрия. Около 1927 г. се запознава с бъдещата си съпруга Екатерина – учителка по професия, и година след това се местят да живеят във Варна и Плевен. Раждат им се три деца: дъщеря Недка и двама синове с едно и също име – Александър. В последното десетилетие от живота си Антип е книжар - открива малка книжарница в Плевен. Първорoдният му син Александър почива на 11 години. Антип болезнено преживява тежката загуба. Умира на 54 години. Оставя ни огромен за времето си архив от стотици стъклени плаки и контактни копия, пръснати в семейни архиви, лични колекции, музеи и държавни архиви.