Сполай ти на ръцете и труда!

Жена дарява втория живот на православния храм „Св. Стефан“ в Истанбул


Църквата „Св. Стефан“ в Истанбул има и второ, далеч по-популярно, име - Желязната черква. Създадена е преди 120 години. И в резултат на „дарения нов живот“ от турската архитектка Фикре Булунмаз, Желязната черква има втори, вече 150-годишен, живот.
Толкова е гаранцията, която й дават реставратори и работили по нейното възстановяване.

Историята:

Наричат я „Перлата на Златния рог“. Създава я османският архитект от арменски произход Ховсеп Анавур. Изпълнението е на австрийската фирма „Рудолф Филип Вагнер“.
Според легендите, църквата „Свети Стефан“ се появила на брега за едно денонощие. Истината е, че тя се монтира от готови железни елементи с тежина 500 тона в продължение на цели две години. Железните елементи пътуват от Виена до Истанбул с влак и кораби по Черно море.
Основният камък на храма в Истанбул, известен и като „Майката на всички църкви“, е побит от Екзарх Йосиф Първи на 26 април 1892 година.
„Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква в света. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария с 6 камбани, излети в руския град Ярославл, две от тях звучат и днес. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения. Храмът струва на българската държава над 1 милион франка.
През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди, подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.

На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

Нa 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Поставянето му е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф I Български също полага основния камък на 27 април 1892 година.
В двора на храма са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий и Мелети Велешки, Паисий Пловдивски.
„Свети Стефан“ бе открита наново на Богоявление миналата година.
За церемонията от България пристигна лично Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, придружен от църковна делегация и българския министър-председател Бойко Борисов, много български държавници, а от турска страна в пищната церемония участваха турският президент Реджеп Ердоган и високопоставени представители на Истанбулската голяма община.

Преди реставрацията :

Решението за реставрирането на Желязната църква взема Общината в Истанбул. Без да подозира всъщност в какъв строително-архитектурен „ филм“ ще се вкара.
След направеното от специалисти обследване се оказва, че храмът е бил на път да се срути. Когато реставаторите – архитекти и инженери, влизат в храма и започва неговото проучване за подготовка на реставрацията му, те попадат на практика на една „висяща църква“, тъй като огромна част от конструкцията, тежка 500 тона, е разядена от ръжда. Срутването е било въпрос на 10-15 години.
В това е категоричен инж. Тайлан Акгюн, който е ръководил част от екипа на архитект Фикре Булунмаз, жената, която е в дъното на втория живот на „Св. Стефан“. Двамата бяха през май на посещение в нашата страна по покана на българските си колеги—архитекти и Камарата на инженерите в България. Освен Стара Загора, те посетиха и Варна, откъдетох са родовите корени на инж. Акгюн.
сн: Монитор

В хода на реставрационните дейности по храма се налага да се преоразмерят колоните на черквата именно поради опасността тя да рухне. За целта помага късметът - в архива на Църковното настоятелство на храма архитектът и инженерът откриват напълно запазени оригинални чертежи, изработени във Виенската компания „Рудолф Филип Вагнер“, където са отлети колоните и гредите на „Св. Стефан“ през 1896 година.
15-членен е екипът от специалисти, които участват в реставрацията, като сред тях е и специалист по заварките, родом от Шуменско, сподели на среща с журналисти архитект Булунмаз.
В хода на различните дейности имало моменти, в които се налагало да работят и по 100 души - специалисти в различни строителни дейности. Специално внимание се отделя на декоративните елементи от фасадата, като целта е била тяхното възстановяване в автентичния им вид.
Сериозно предизвикателство пред реставраторите е и влагата и отводняването на храма.

След реставрацията:

Екипът, ръководен от една дребничка жена - архитект Фикре Булунмаз, извършва архитектурно чудо в рамките на 7 години, колкото продължава реставрацията на черквата. За нея турската държава плаща 4,5 млн. долара.
Освен, че връща стария блясък на перлата „Св. Стефан“, тя я укрепва, подменя 90 тона от общо 500-тонната метална конструкция, като това й дава нов живот от нови поне още 150 години. Толкова е гаранцията на извършените реставрационни дейности. Българският храм е преоразмерен и с гаранция срещу земетресение от 8 степен по скалата на Рихтер, споделиха пред колегите си в Стара Загора архитект Булунмаз и инженер Акгюн.

Любопитен за архитект и инженер се оказва фактът, че, въпреки пораженията върху конструкцията на българската черква, е запазена непокътната гоямата черковна камбана.


Коя е тя?
Архитект Фикре Булунмаз

59-годишна, родена в Карабюк Ефлани, Черноморска област Зонгулдак. Целият й живот минава в Истанбул. Там завършва Техническия университет. Има две деца - син и дъщеря. Съпругът й е театрал и поет, а децата й също са тръгнали по стъпките на различните видове изкуства. Семейството има общи артизяви и изложби.
В свободното си време пише. Има издадена книга с разкази. Обича рисуването и фотографията, с тях изпълва свободното си време. Шеговито казва, че „има общо с Настрадин Ходжа“, защото е член на Управителния съвет на Дружеството за култура и изкуство с това име в родния град на турския герой - Акшехир.
Преди да поеме тежката задача за възстановяването на Желязната църква, тя работи по музея на дервишите „Галата Мевлеви Хане“, Медресето на хаджи Бесир ага и други.
Опитът й по „Св. Стефан“ я е вдъхновил да напише книга, по която вече работи. И в нея да разкаже за всичко, свързано с реставрацията и свършеното.
Фикре Булунмаз се радва, когато среща добри хора.

Арх. Булунмаз, след като сте работили по различни религиозни храмове, научилхте ли тайната за това - как да живеем заедно с различията си като религия и духовност?

Бог е един, без зачение каква религия изповядваш. Ние всички сме заедно, за мен всички такива обекти, по които работя - църкви, джамии, са храмове на Бог. Когато тръгваш от такава точка, няма проблеми да приемеш другия. Не познавам добре българите, но имам най-добри чувства към тях на база досегашните си контакти.

А какво научихте за православието, след като професионално се докоснахте до него?

Аз се интересувам от тази религия. Ходя и на Великеден, и на Коледа в църквите. Наблюдавам. Слушам. Имам и любимо кътче в църквата „Св. Стефан“ - камбанарията. Там като се кача, съм много щастлива, понеже се вижда колко и каква работа сме свършили.

Кое е най-голямото предизвикателство във Вашата работа до този момент?

Тази църква. „Свети Стефан“ е най-красивата църква на света, според мен. Уникално великолепна. Това е световна реликва, световно културно наследство, няма аналог в света.

А бихте ли приели отново тази задача - да възстановите тази реликва?

Да, защото е предизвикателство. Истинско професионално предизвикателство. С много уроци.

С какво се занимавате сега?

Сега работя по възстановяването на тъкачна фабрика в Истанбул, създадена по проект на същия архитект, който създава „Св. Стефан“ - Ховпсеп Азнавур. А колегата ми инж. Тайлан Акгюн има също много предизвикателна задача: той и екипът му работят по реконструкцията на 500 от малките минарета на най- голямата джамия в Мека. Опитът, който имаме от Желязната църква, ще е безценен.

сн: Хр. Христов

Сега има ново голямо архитектурно предизвикателство в световен мащаб - да се възстанови опожарената Парижка катедрала „Нотр Дам“. Вие бихте ли се заели с това, ако имате такъв шанс?

Защо не! Предизвикателствата са хубаво нещо. Особено професионалните. Растеш и имаш неоценимият шанс да оставиш своя диря във времето. Да, на драго сърце.

Коя е най голямата Ви награда в досегашната Ви работа?

Това, което чух на финала на работата по „Св. Стефан“. Казаха ми буквално: „Търсихме да намерим грешка в работата. Не успяхме. Сполай ти на ръцете и труда!“.