Лейтенант Евгени Мичев бе част от екипажа на Научно-изследователския кораб „Св. Св. Кирил и Методий“, който наскоро приключи успешно третата си Антарктическа мисия. Неговата снимка от остров Ливингстън, с надпис върху указателна табела „Енина – 13 926 км“ в редицата от родни места на българските антарктици през годините стана повод да го потърсим лично с въпроса: „Как едно момче от Долината на розите, на повече от 200 км от морето, се превръща във вахтен офицер на военен кораб, изпълняващ сложни задачи на 14 хиляди километра от дома?“.
Както често се случва, в началото се оказва една детска мечта, за чието сбъдване лейт. Мичев изминава пътя от родната Енина, през Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Казанлък с профил „История“ до назначението си на първия у нас подобен кораб за научни изследвания веднага след завършването на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ във Варна през миналата година със специализация „Корабоводене за ВМС“, специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“.
Това е първото далечно плаване на лейт. Мичев и първото му като офицер с големи отговорности, което го прави още по-значимо в неговия професионален път.
- Лейт. Мичев, от кога е Вашият интерес към морето и плаването?
- Още от малък с нетърпение чаках лятната ваканция, за да отида на море с моите близки – заслужена почивка след тежките учебни часове в началното училище и прогимназията. В по-късен етап от живота ми научих за професията МОРЯК! Мои съседи, бивши моряци, са ми разказвали интересни истории от професионалния си живот. Тук е важно да вметна, че детската ми мечта беше да стана военен. Някак, успях да съчетая и двете. Сложих плюсовете и минусите на една везна и в моя случай плюсовете бяха повече. Кандидатствах, приеха ме, завърших и сега плавам на научно-изследователския кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ – НИК 421, който бе част от 33-ата Българска антарктическа експедиция.
- Обикновено хората, израсли край Балкана, имат интерес към планината, а при Вас е по-различно. Имате ли обяснение защо се е получило точно така?
- Не отричам, че продължавам да имам интерес към планината. Обичам да ходя на планина, но професията ми е свързана с морето.
- С какво точно изпитанията на тази професия променят всеки мъж? Какво дава тя и какво отнема? Жертваш ли нещо, за да се посветиш на морското плаване?
- Може би, вследствие на професията, съм придобил високо ниво на дисциплина – освен, че съм моряк, все пак съм и военен. Надградил съм някои качества – психическа издръжливост, лидерски умения, работа в екип и способност за взимане на решения в сложни ситуации. Изпитанията пред моряка са много – морето не обича да прощава. Всеки мъж или жена моряк трябва да спазва строга дисциплина, да бъде точен и да знае, че носи отговорност не само за себе си на този плавателен съд, опитващ се да потъне всеки един момент, но ние като моряци да не му позволяваме. Животът в открито море е изтощителен – не само емоционално, но и физически. Дългите месеци далеч от близките карат човек да се научи на търпение. На кораба няма място за егоизъм – всички зависят един от друг. Често се налага да взимаш важни решения в изключително кратки срокове – и то правилните решения! Рядко имаш право на грешка.
Естествено, като във всяка професия, и тук си има минуси. В случая, това да си далеч от вкъщи, понякога е доста неприятно. Например, твой близък да има нужда от помощ, а ти от разстояние да не си способен да му помогнеш. Но трябва да има и такива хора като мен – моряци!
- Вапцаров, чието име носи българското Военно-морско училище, ни оставя незабравими думи за едрите звезди над Фамагуста, но и за романтиката на моторите. Има ли романтика в тази професия или всичко е професионализъм на правилата?
- Романтика има, определено, но върви ръка за ръка с правилата! През изминалото плаване, изпълнявайки служебните си задължения, се нагледах на красиви гледки, залези, звезди и морски създания!
- Имате ли любим мореплавател, някой, чийто пример сте искали да следвате още от дете?
- Фернандо Магелан. Отскоро имам и любим полярен изследовател – Фритьоф Нансен.
- Кога за пръв път научихте за Антарктика и помечтахте ли си още тогава някога да идете там?
- Никога не съм си представял, че ще стъпя на „родна земя“ на о-в Ливингстън, но и това се случи!
- А как бяхте избран за екипажа?
- След завършването на ВВМУ всички от моята специализация се класират по успех, предимство в желанията за назначение имат тези, които са първи. Така, когато дойде моят ред, за моя радост, имах такава възможност и я избрах! Исках приключение!
- Имаше приключения, нали? Кое беше най-предизвикателното сред тях?
- Близките срещи с айсбергите и сложните хидрометеорологични условия са най-големите предизвикателства в тези плавания. Интересен много е и различният животински свят. Най-трудният момент от плаването беше бурното време, което ни хвана след пресичането на екватора на връщане към дома. Десет дни не ни прости.
- Със сигурност е имало и незабравими красиви моменти? Помните ли картината на първия си поглед при срещата със самотния континент, какво изпитва човек, когато той се отличи на хоризонта?
- Ледена приказка, приближаваща се до тази, която си представях преди да стигна там, девствен свят, който природата все още държи в своите ръце.
- Това плаване съвсем не е само лични преживявания, а преди всичко професионална задача. С какво то е значимо като постижения за българската наука и българското морско плаване и какво научава един моряк, което никъде другаде не може да научи?
- Както това, така и предните две плавания, са изключителни събития не само за българската наука, но и за българското мореплаване и националното ни самочувствие. Това е първият български военен кораб, който достига антарктически води със строго научна и логистична мисия. Плаване, издигащо престижа на Военноморските сили и на Морското училище във Варна. Относно това, какво научава един моряк в тези антарктически води – да работи в сложни условия.
- След завръщането у дома кой спомен остава най-ярък за Вас?
- Пресичането на пролива Дрейк, най-опасният участък за корабоплаването – изобщо! Незабравима остава и срещата на всеки моряк с първия му айсберг. Трудно е за забравяне.
- Със сигурност и Вашите близки няма да забравят първото Ви дълго отсъствие – как те приеха новината, че сте част от екипажа на НИК „Св. Св. Кирил и Методий“?
- Смятам, че я приеха добре. Тяхната подкрепа по време на плаването се усещаше постоянно, което ми даваше допълнителна увереност и мотивация. Разбира се, в началото имаше известна доза притеснение – все пак става дума за експедиция до Антарктика, което не е нещо обичайно.
- Бихте ли плавали отново до там?
- Да, предстои подготовка за следващата експедиция, в която ще взема участие отново.
- Пожелавам Ви успех!
Диана Рамналиева, автор във в. "Трибуна Арсенал"
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!