Проф. Иван Стоянов, декан във Великотърновския университет и председател на Фондация „ Васил Левски” представи в Казанлък последната си книга „ Московският славянски комитет и Българското опълчение”. Той взе участие и в среща – разговор, организирана от НПМ „ Шипка – Бузлуджа” – „ Раждане на българските национални символи”. Двете събития бяха предшествани от откриването на документалната изложба „ Европейските измерения на Освобождението на България”. И трите събития са част от програмата на честванията на 138-та годишнина от Шипченската епопея

Проф. Стоянов, знае ли българинът историята на своите национални символи?


Националните символи би трябвало да бъдат нещо много важно за нацията, за това са и национални символи. Те не би трябвало да предизвикват различия в една нация – породени от социален статус, от образователен статус или от нещо друго. Всички трябва да ги приемат по един и същи начин. За съжаление, в България не винаги се получава така. Но така или иначе и ние като другите нации си имаме и герб, и национално знаме, и национален химн. Само че българите не знаят как се появяват. Не само обикновените българи, но и управляващите. Моделът на знамето, например, е взаимстван от Русия.И всъщност това е руското знаме със смяна на един цвят – синият става зелен цвят. Русофилите в България тогава, през 1876 година засвидетелстват по този начин своето уважение към Русия и към освободителната и роля.

Какво ново казва за историята на Руско-турската война новата Ви книга „ Московският славянски комитет и Българското опълчение” ?
Книгата е построена изключително на базата на нов архивен материал, който е извлечен от руските архиви в Петербург и разкрива помощта на Московския славянски комитет за създаване на опълчението и по-точно за въоръжаването му. Комитетът събира една огромна сума, с която закупува 20 хиляди пушки „ Шаспо”, 12 оръдия, 6 милиона патрона, 2 500 снаряда, запасни части и още много други неща. Много е сложна операцията по доставянето им в България. Освен това се е изработвало облекло за първия набор – 6 хиляди комплекта. Това е нещо страшно като операция, като се започне от шапката до обувките, горни и долни дрехи, с всички необходими пособия за войнишката служба…След това, понеже императорът бил възхитен, когато вижда българските опълченци на парада в Кишинев, веднага се поръчват още 6 хиляди комплекта за т.нар. втори набор на Българското опълчение. Те също са изработени в срок и са предоставени на опълчението. За съжаление, българите така и не успяват да съберат 12 хиляди души, които да се включат в Българското опълчение, включват се около 10 хиляди и 400 души. Две хиляди комплекта са дадени на Осми корпус на генерал Радецки, който отбранява Шипченския и другите старопланински проходи. Когато се прочете книгата, човек разбира защо отношението на българите към русите е такова. Всичко това се прави безкористно. На обществен почин се събират толкова много пари, за да бъде въоръжена една армия от почти 11 хиляди души. Поради тази причина днес на българска територия има над 400 паметника. Едва ли е необходимо на казанлъчани да казвам това за паметниците, защото всички знаят за какво става въпрос. Затова и на тези паметници има винаги свежи цветя. Защото българската земя е напоена с руска кръв. Като казвам руска имам предвид всичките онези народи, които са били в състава на Руската империя – руси, украинци, белоруси, поляци, финландци, башкири…Сега отбелязваме 138 –та година от Шипченската епопея, а всъщност на Шипка се ражда нова България, защото ако Сюлейман паша беше преминал със своята армия в Северна България и се беше съединил с армията на Осман паша при Плевен, може би днес щяхме да си говорим на друг език или нещата щяха да се отложат много във времето. Целта на книгата е точно тази, да покаже как руския народ, помага на българите. Факт е, русите правят всичко това за българите безкористно, предоставят го на българите и когато всичкото оръжие и дрехи са в Свищов и трябва да го превозят до Търново и околните села, селяните отказват, ако не им се заплати. И чак след като им се плаща, те го превозват с волските коли до Търново. Не само че не си помислят да влязат в опълчението, ами и това, което се подарява на българите, да го прекарат от Свищов до Търново безплатно, въпреки че русите проливат кръвта си. В руската армия по това време няма организирана интендантска част и всичко на място се закупува като храна, като зоб за конете, като сено за животните и по-предприемчивите българи още тогава започват да трупат средства, като използват тази война за собствено облагодетелстване.



Към каква читателска аудитория е ориентирана книгата ?


Книгата е предназначена за всички. Всеки може да намери това, което търси. Научната общественост ще види новите архиви, които се публикуват за пръв път и в детайли показват историята. Тези, които не се занимават с наука ще видят, как руските капиталисти, организирани в Московския славянски комитет, когато има държава и когато тя има закони, как изпълняват всичко точно, ясно, категорично, коректно и в срок. Само че има уважавана държава. Книгата е интересна и за ученици и студенти.
Как 138 години по-късно изглеждат европейските измерения на Освобождението на България?
България винаги е била в Европа. И днес половината от тези, които ни покровителстват, когато ние сме били държава, те, образно казано са „ били по клоните”. Така че, българското освобождение винаги ще изглежда по един и същи начин. Една война се оценява само по резултатите, а след Руско-турската война се появява 18-та държава на европейския континент. Няма ги Чехия, Унгария,Словакия, Литва, Латвия, Естония, Хърватска, даже Косово и Македония ги няма все още.Така че, войната си е напълно освободителна, а Русия, че преследва своите цели… Ако някой си мисли, че днес САЩ или Германия, или Франция не преследват своите цели, той много се лъже. Така че, дали са европейски измерения, дали са световни или са български измерения, ние като историци трябва да илюстрираме миналото такова, каквото е било, а не такова каквото някому се иска да е било. И ако се придържаме към това, има надежда да не повтаряме грешките, които сме правили. Ние при всяка смяна на политическата ситуация, променяме историята. Започваме все отначало и винаги едните са добрите – един път Москва, един път Вашингтон, друг път Берлин, Рим… Ние си сменяме твърде често символите. А една нация сменя ли си символите, тя все още не е станала истинска нация.