Историкът Александър Мошев и неговата хипотеза, представена в книгата му „BOLGAR: Тайните на нашия произход"

Кои сме ние? И откъде идваме? Въпроси, чиито отговори доскоро изглеждаха пределно ясни, и които повдига по съвсем различен начин Александър Мошев, когото някои наричат алтернативен историк, в своята книга „„BOLGAR: Тайните на нашия произход".

Самият Александър Мошев се определя като независим изследовател. Служи си основно с традиционни писмени източници, познати от десетилетия. Работи с латински, превежда и от старогръцки. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ" и има магистърска степен по история от Нов български университет. Автор е на книгата "Древните българи на Балканите преди Аспарух" и на повече от 60 научни и научно-популярни статии. Интересите му са в областта на ранната българска история и култура, ранното християнство на Балканите, хералдиката и хронологията.

Неговата книга„BOLGAR: Тайните на нашия произход", която той представи в Казанлък, е плод на 20-годишни усилия и изследвания. В нея авторът обосновава тезата, че траки, славяни и прабългари са названия на сходно или почти едно и също население, което е живеело именно тук, на Балканите. И че славянското нашествие в нашите земи не се е състояло, нито пък орда от прабългари на коне са преминали Дунава. Тогава идва резонният въпрос: Кои сме ние и откъде идваме?


Александър Мошев цитира българския учен акад. Ангел Гълъбов, който е участвал в проект с ДНК-изследване, проведен съвместно с университета във Флоренция, че българите нямат азиатски произход. Ученът твърди, че „прабългарите генетично са европейци, а не монголо-алтайци” и са най-близки с населението на Северна Гърция, Северна и Средна Италия. И че са установени различия между българите и другите славяноезични народи като руснаци, словаци, чехи и други.



Еретизъм в историографията или българската история се обръща с главата надолу?


- Г-н Мошев, Вашата книга „Болгар: Тайните на нашия произход” какво всъщност прави, обръща наопаки българската история?

- Аз нямам такива амбиции. Това, което исках да кажа с тази книга, е, че има още много проблеми, много неизяснени идеи и бели полета в темата за нашия произход и тъй като в този момент, от моя гледна точка, това, което и в учебниците се разказва, и сме учили, и хората знаят като версия за нашия произход, според мен е нелогично, няма своите основания нито в езикознанието, нито в археологията, нито в етнографията и етнологията на нашия народ и на Балканите. Не на последно място не намира потвърждение и в генетичните изследвания. Аз показвам една алтернативна версия и не настоявам, че тя е 100-процентова истина. 100-процентова истина в хуманитаристиката няма и не може и да има. Аз смятам себе си за наследник на една традиционна школа от времето на нашите възрожденци, на д-р Ганчо Ценов, творил в първата половина на ХХ век, които търсят нашите корени тук, на Балканите, и в един малко по-широк ареал – в древната Причерноморска зона. Това е моят възглед и хипотеза. Всеки може да се съгласи, да я отхвърли категорично или сам да тръгне да търси пътя на своя собствен произход.


- Според Вашата теория, траките не са изчезнали просто така по нашите земи, истината със „славянското море” от хора е друга, прабългарите на Аспарух не са преминали на коне Дунава - така, както сме учили по история. Тогава чии наследници сме ние?

- Ние сме наследници на древното местно население, което е наречено в науката с условното и сборно понятие траки, но в един момент за това население се установяват и термините българи, а езиково – и термините славяни, славянски език. Но реално ние никога не сме се самоопределяли като славяни. Разбира се, как се налага това име българи за една голяма част от балканското население, е много сложен процес, какви са корените, кога и как за първи път се появява това име, за мен е много трудно да се установи от днешна гледна точка. И едва ли някога изцяло и докрай ще бъде изяснено. Но така или иначе, това име се появява в първите векове на нашата ера и то се появява именно тук.

Искам да споделя следното за плочката „BOLGAR”. В процеса на проучване на Винишката крепост през 1986 година, намираща се на територията на днешна Македония, са открити шест керамични фрагмента, които привличат вниманието на археолога Каста Балабанов. Тринадесет години по-късно е открит още един, седми фрагмент, което дава основание на Балабанов да реконструира керамичната икона като цялостна композиция. Какво прави най-силно впечатление в открития фрагмент? На първо място, това е релефният надпис с латински букви и на латински език, който гласи „BOLGAR”. Освен това изображението на конник с къс меч и дълга коса, което е явна връзка с надписа. Изключително важен елемент на изображението е кръстът, който отбелязва началото на надписа. Очевидно става въпрос за сакрално изображение, подобно на останалите керамични икони, открити на Винишката крепост. Така или иначе, тази плочка е публикувана, макар че сега е укрита – твърди се, че е прибрана в трезорите на Скопие. Но тя показва едно доста по-ранно споменаване, и то на латински, с такъв надпис, в раннохристиянски контекст, на нашето народностно име. Останалите плочки са с библейски и раннохристиянски сцени. Смята се, че вероятно тази плочка е от V в., дори от IV век, т.е. става дума за поне 2-3 века по-рано века преди Аспарух. Да не говорим, че в официално събраните панизвори има поне 30 на брой споменавания на името българи на Балканите, много преди идването на Аспарух. И те всичките са оттук от Балканите, има само едно или от Северното Причерноморие и Кавказ, всичко останало е на Балканите. Събитията се разиграват тук.

- Какво се случва със славяните, според Вашата хипотеза?

- Славяни, от днешна гледна точка е една голяма езикова група. Говорим за езикова и етнолигвистична група по-скоро, отколкото етническа група. Тези езици са се формирали под влиянието на балкански преселници на север и наистина в един много сложен езиков процес, който не е изяснен докрай, благодарение и на разпространението на християнството на север, и на богослужебните езици, местните диалекти се формират като част от това езиково семейство. Става пренос и на култура, разбира се. Но ДНК-маркерите, които от моя гледна точка са най-верен белег за етнос, показват голяма разлика между тези народи, които днес се самоопределят като славянски. Съществува един генетичен маркер, т.нар. хаплогрупа R1А, за която мнозина предполагат, че тя е свързана с разселението на тези славянски племена, за които се говори и в учебниците ни. Но се оказва, че тя е много по-стара, на хиляди години, и освен това е разпространена и в Северна Индия. А ние нямаме данни, че тези славянски племена са стигали до Северна Индия.

- А къде останаха прабългарите?

- Прабългари, да подчертая, е едно кабинетно понятие. Такива прабългари в изворите не съществува. Това име е наложено особено силно в последните 50-100 години, за да се отличат тези прабългари, азиатци, и вероятно тюрки и монголоиди от днешното българско население, което според същата тази истолическа школа са чисти славяни. Но оказва се, че такива прабългари в чисто археологически план са почти неустановими. Тяхната керамика, за която се говори, че била високоспециализирана и майсторски изработена, всъщност е наследник на старата трако-римска керамика, изработена на грънчарско колело. Няма нито един техен характерен обичай и белег, който да не е познат от хилядолетия тук, на Балканите, включително пиенето на кобилешко мляко, познато и описано от древните мизи и гети, още от старите автори, прическата с плитка, т.нар чумбас, засвидетелстван ще от местното тракийско население, култът към коня, включително и Мадарския конник... Това са факти, които не могат да бъдат пренебрегнати.

- Вие подлагате на съмнение и култа към бог Тангра?

- Що се отнася до бог Тангра, то е за мен резултат на една научна грешка. За първи път се появява през 1926 година в статия на един унгарски археолог. И оттам-нататък е подета от нашите историци и археолози, сега Тангра битува навсякъде в нашата култура. Реално ние нямаме нито веществени, нито писмени доказателства за присъствието на такъв култ по нашите земи.

Името Тангра срещаме в един-единствен надпис на гръцки език върху мраморна колонка, открита в Мадара. Унгарският археолог Геза Фехер, а впоследствие и Веселин Башелиев, разчитат надписа, който е силно повреден, и откриват името Тангра. Бешелиев дори допълва липсващата част, предполагайки, че става дума за жертвоприношение на бог Тангра, извършено от канас /княз/ Омуртаг. Друг източник е Робърт Рьослер, според който в турски ръкопис се съдържа сведението, че върховният бог на българите е бил Тангри. Поне засега този ръкопис е недостъпен за българските специалисти и достоверността на сведението остава под въпрос.

- И какво е тайната на нашия произход?

- Тайната е че няма кой знае каква тайна – ние сме наследници на древното местно балканско население. И от обозримото историческо минало сме си там, където сме и днес. В един момент изкристализира името българи, в течение на един дълъг процес. Става дума за сложен етногенетичен процес. Тук са съхранени и генетичните, и етноисторическите белези на древна цивилизация като основа на европейската. И това е нашият паспорт в съвременния свят.