Отец Райко, родом от Казанлък, ще води службите в Страстната седмица и Празничната нощна и дневна литургия за Възкресение Христово в българския православен храм в германския град Щутгарт. Повече от 20 години той живее в Германия. Завършва икономика и компютърни науки, работи за „Мерцедес“. От половин година е свещеник в Западно- и Средноевропейската епархия на Българската православна църква. Райко Синев, на 40 години, по професия IT- инженер, е едно от осемте деца на уникалната казанлъшка фамилия Синеви. Ръкоположен е за свещеник на 29-и октомври миналата година в Берлин от митрополит Антоний в присъствието на много владици от българския Свети синод.
Отец Райко е щастлив, чакал е този миг – от малък е искал да стане свещеник. Семейство Синеви живеят ведно с казанлъшкия духовен клир открай време. С баща военен лекар и майка счетоводителка, с отдадени на упованието в Господ сърца, петимата синове и трите дъщери растат с вярата и мечтите си за радостен, мирен и достоен живот.

С божията помощ!...

Господ помага на Синеви, те успяват. Всички, до един. Многодетното семейство днес отглежда 15 внуци, пръснати по цяла Европа. Само двете деца на големия син Иван са в родния Казанлък. Вторият брат, отец Кирил Синев, също свещеник, служи в Русе и Букурещ. Фамилията има общо четирима свещеници, без да броим бащата на зетя, който води сестрата Елена – отец Йордан от Стара Загора, духовен изповедник на грешниците в местния затвор. Елена, по професия иконописец, съпругът ѝ – отец Иван, и трите им деца живеят в Париж. Там тя рисува и преподава родния език в българското училище. По-голямата сестра Ирина – хуманен лекар, живее с децата и съпруга си, също свещеник – отец Спиридон, в София.

Париж, Щутгарт, Люксембург, Мюнхен, Женева, София, Русе, Казанлък

„В днешно време не е нужно да пътуваш хиляди километри, за да знаеш всичко за близките си“, казва съпругата на Райко – Лора, също казанлъчанка. За последно цялата фамилия в пълен състав се събира преди 9 години в България за сватбата на Иван. Но Синеви си имат свой чат в месинджър. Пишат си заедно общо към 20 души – синове, дъщери, зетьове, снахи и поотрасналите техни деца. Чуват се и по телефона. Всеки ден контактуват с родителите си в Казанлък. Връзката им един с друг никога не прекъсва. „Много са задружни, наистина се обичат и подкрепят много! Когато за пръв път отидох у тях като малка, попаднах във вълшебен свят – отвсякъде деца и всички пеят, свирят на пиано, цигулка, акордеон!“, разказва Лора. Заедно са на празници, на рождени дни, на излети, в манастири. Заедно са и в църквата. Синеви пеят в клира и църковния хор при храма „Успение на Св. Богородица“ в Казанлък. Години по-късно, запленени един от друг, Лора и Райко са вече в Германия. Тя заминава първа. Работи като О-пер, гледа деца. Учат в различни градове. Тя е в Щутгарт, следва в университета. Но вече са неразделни. С близнака на Райко, Павел, се виждат по-често. Той е скулптор в Мюнхен, пее в тамошния църковен хор към православния български храм. Със съпругата си имат две деца. Малките от осемте Синеви – Димитър, финансов консултант, и Мария – юрист, още нямат свои семейства. И двамата идват на ръкополагането на Райко в Берлин, както и за освещаването на храма в Щутгарт: той – от Женева, тя – от Люксембург, където работят след следването си в Лондон.

Храм „Св. Св. Кирил и Методий и Св. Бонифаций“

Храмът, първоначално католически, е купен от българската държава през 2023-а, но години преди това е отстъпен и там се служи от наш свещеник по каноните на православието. На 10-и март тази година той е осветен от митрополит Антоний в съслужение с десетки духовници от епархията и гости от България, както и в молитвеното присъствие на стотици миряни. Преди освещаването в него се извършват наложителни ремонтни и обновителни дейности, за които помагат всички миряни – с дарения и труд, всеки според възможностите си. Митрополията осигурява храмовото обзавеждане – нов иконостас, полилей, певница за църковния хор, както и пълна църковна утвар. В новия престол в олтара се вграждат свети мощи на Светите Баташки мъченици. Преди освещаването храмът носи името на „Св. Бонифаций“ – просветител на Германия, който е почитан и в православието. С благословението на митрополит Антоний, след освещаването, наред със Св. Бонифаций, храмът се посвещава и на светите равноапостоли, просветители на славянските народи и покровители на Европа Кирил и Методий. „За нас беше много важно да запазим духовната връзка при избора на храмовите покровители. Около църквата живеят потомци на хората, които я построяват през далечната 1934 година и я възстановяват напълно, след като е била бомбардирана през Втората световна война. В храма се съхраняват мощи на Св. Бонифаций, а Светите братя Кирил и Методий са близки на всяко православно и българско сърце! Това е голямо благословение и радост за всички, които посещават храма!“, споделя отец Райко и разказва: „Тепърва предстоят големи ремонти – за покрив, парно, както и за цялостно саниране на църковната зала. Всяко дарение е добре дошло, всяка молитва е чута, когато идва от сърце. За слава божия, за радост и духовна полза на хората!“.
През седмицата отец Райко денем работи по професията си в един от централните заводи на „Мерцедес“ в Щутгарт, в църквата отива вечер след работа, както и в събота и неделя. Там го чакат хора от всички народности, жадни за връзката с Бога. Търсят го в Добро и Зло. Доброто е повече. Вече има няколко кръщавки. Първото му въведение в православното християнство било за детенце от Украйна.

Рожден ден, Гергьовден и Великден – ведно!

За Райко и Лора този път празникът ще бъде троен. Тяхната Елена учи православно вероучение в основното училище. Учителката ѝ, рускиня по произход, ще доведе в българския храм в Щутгарт близо 60 деца от класовете си! В двора на храма след нощната и дневната служби, водени без почивка от отец Райко, се готви небивал празник – с пъстри яйца, домашни козунаци, икони – подарък за всяко дете. По времето на Великия пост, както е сега, в храма има най-много да се върши. Затова с организацията на Великден след службата в двора на църквата в Щутгарт се е заела предимно Лора. Но всички, идващи тук, ѝ помагат. Българи, македонци, руснаци, украинци, гърци, сърби, немци! Стичат се всяка неделя и за всеки празник, някои пътуват по около двеста километра. Защото – да си православен християнин е преди всичко начин на живот, живот в Христос, и той следва да се пази и развива. Както и родният език. За да опазят езика си за своите деца, Синеви правят много. Малките посещават българското училище. В Щутгарт обучението е в събота, не е лесно да отнемеш на малките ученици единствения им почивен ден. „Полагаме големи усилия, но само така можем да дадем на децата си връзката с българския език, на която държим!“, казва Лора. Тя признава, че това е трудно – децата, родени в чужбина, на практика имат и друг роден език. Българското за тях остава само през ваканциите у нас, при баба и дядо. И вкъщи, където мама и тате говорят своя език, както и в църквата. Навсякъде другаде е Германия, Франция – чужбина, която за тях обаче е родина.
В Казанлък Райко и Лора идват всяко лято. И не за кратко. Когато ги питат, как са успели, като всички Синеви, те имат един отговор: „Както се казва в Евангелието, невъзможното за човека е възможно за Бога. Ако бяхме планирали предварително всичко да стане по този начин, нищо нямаше да излезе, но с желание, смелост и упоритост и най-напред – с Надеждата, която дава само един – Господ, нашият Бог, успяваме!”
Диана Рамналиева, автор във в. „Трибуна Арсенал“
С огромна благодарност към отец Райко и съпругата му Лора!