От нулата до днес - разказва първият директор на Музея на фотографията в Казанлък

В Казанлък да се изгради първият в страната Музей на фотографията и фотографското дело, за това настояват пред местната управа повече от 70 фотографи на града, както и представители на задругата на занаятчиите в Казанлък.

Като мотив за желанието си местните фотографи и фотограф художници посочват престижното място, което е завоювала с позициите си казанлъшката фотографска школа. Не само у нас, но и в чужбина. Казанлъшки фотографи са ежегодни носители на престижни награди и отличия от многобройни фотоконкурси и изяви.

Идеята е в Музея на фотографията да бъдат изложени експонати, разказващи за историята на "изкуството на светлината" от зараждането му до наши дни, да се проследи историята на фотографското дело у нас, като и на един от първите фото-клубове в България, какъвто е казанлъшкият "Фото-клуб "Искра".

Уникална експозиция от стари фотоапарати и най-новата цифрова фотографска техника ще привлича стотици посетители не само от страната, а и от чужбина.

Тя се ражда още преди 2009-а като мечта на казанлъшката фотографска гилдия, но е приета присърце от местното ръководство едва при встъпването в длъжност на кмета Галина Стоянова. Причините именно тук да се основе Музей на фотографията са основателни – Казанлък е сред първите български градове, в които фотографията стъпва, идвайки от Западна Европа и Русия.

С решение на Общински съвет Казанлък е определено помещение и бюджет. Започва приспособяването на бившето заведение „Галерия“ за нуждите на новия музей. Организиран е и фотографски пленер „Долината на розите“ 2015 г. Назначен е първият директор на музея - инж. Стефан Папукчиев KdB. Още в края на подготовката се забелязват някои пропуски: няма изложбени витрини, няма осветление в една от залите, няма електрически контакти за захранване на ел. уреди... Със съдействието на директора на ИМ „Искра“ д-р Момчил Маринов са предоставени 2 витрини. Оказа се, че почти няма какво да се експонира в тях. Обърнах се отново за съдействие към уредниците в ИМ „Искра“. Първата им реакция беше изключително остра: „Как така това е музей! Кой реши да има такова „чудо“ и т.н. В крайна сметка, след спокоен разговор с тях ни предоставиха техника, снимки и стъклени плаки. На самия ден със съдействието на колекционер от Велико Търново подредихме няколкото дарени за музея стари фотоапарати и експонатите, предоставени от истрорическия музей. В залата за временни експозиции се подреди превъзходна подборка от фотопленера.

Два часа преди откриването г-н Стефан Саранеделчев направи първото официално дарение -

книга за неговия род, в която има кратка биография на Донка Георгиева – първата жена фотограф в Казанлък.

Часът е 17.30 на 5 юни 2015 година. Наближава кулминацията на поредния Празник на розата в Казанлък. Английският двор на ИМ „Искра“ постепенно се изпълва с гости на града за празника, фотографи и привърженици на идеята за Музей на фотографията в Казанлък. Събраха се над 250 души. Бедрос Азинян започна откриването с пространна история на фотографията в Казанлък. Кметът на Казанлък Галина Стоанова обяви музея за открит.

Първият и единствен в България!

Последваха водосвет и традиционата за такива случаи почерпка. На участниците в пленера са връчени грамоти за участие. На следващия ден посетителите бяха около 180. В неделята – отново над 100. Направено беше първото дарение на фотоапарат от един от възпитаниците на Теодосий Теодосиев. Така устремно започна животът на първия и единствен до този момент Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък. Беше преназначен специалист от отдел „Култура“ в музея, но поради това, че бе в продължителна отпуска, се наложи в музея да се работи 20 дни без прекъсване.

Още в първите дни пролича, че организацията на музея е доста прибързана и повърхностна. Оказа се, че гласуваният бюджет е върнат обратно в Общината и нямахме 1 стотинка, а започнаха да пристигат фактури: за почистване на подовете, за рамките за фотосите за изложбите и др. Няма стол, на който да си починем. Няма закачалка, за да си закачим дрехите. Тоалетна и вода също нямаше и при нужда посещавахме тоалетните на ИМ „Искра“. Да не говорим, че не беше мислено и за хранилище, а започнаха да постъпват дарения на фотографска техника и стари снимки. Нямаше дори шкаф, където да ги съхраняваме. Когато Златин Джеджев се завърна от отпуск, започна да действа за набавяне на шкафове, маси, столове. Стефан Димов от „ВИФОР“ подари компютър и монитор. С наближаването на зимата ние сериозно се обезпокоихме, че няма къде да се приютим и стоплим. Импровизираното работно място беше точно срещу входната врата.Намерихме „проект“ за помещенията на музея и установихме, че в северната част на експозиционната зала има преградени с гипсокартон помещения, които могат се пригодят за офис, етапно хранилище и фотолаборатория. Но за това трябваха пари! Въпреки щедрите обещания на казанлъшките фотографи за парични и предметни дарения, широко обявявани в публичното пространство, първоначално само гореспоменатите Стефан Димов, Алекси Дянков, ф.х. Александър Иванов и още двама-трима помагаха реално. През 2015 година на площада в Казанлък бе организирана невероятна изложба на открито „Благословената долина“. Авторите, участвали в нея, обещаха да дарят хонорарите си за устройване на музея.

Никой друг! След като получихме такава „финансова инжекция“ повикахме човек от строителна фирма да отвори прегражденията и да видим в какво сътояние са скритите помещения. Бяхме потресени от гледката! Намерихме изпълнител да се заеме с ремонта, който съвсем не беше лек. Имахме вода и тоалетна! След ремонта намерихме фирма да изработи ПВЦ преграждения и остъкление с поглед към залите. Дойде ред и на осветлението и електрифициране на помещенията. Остана да си купим отоплителен уред и можахме да посрещнем спокойно зимата. След това и други фотографи и колекционери започнаха да ни помагат, кой както и колкото може, за което им благодаря! Благодарение на добрите ми лични връзки с музеи, държавни архиви, колекционери и фотографи много бързо музеят се превърна в желано и търсено място. Стигна се дотам, че започнахме да отлагаме желанията за изложби на именити фотографи за следващата година. Изложби организирахме през 14 дни.

Дарители се появиха от Франция, Австрия, Италия. Съвсем естествено – от България и Казанлък. Над 200 е техният брой до момента. Благодаря Ви приятели! Благодаря и на г-жа Стоянова и г-жа Касева, които ни подкрепяха непрекъснато. Дори ги чувствахме като наши приятели!

Няма да се спирам на стотиците прояви. В момента над 900 са експонатите фотоапарати. Над 300 са експонатите фотографска и кино-техника. Над 1500 са старите фотографии, негативи и стъклени плаки. С течение на годините са събра, може би най-голямата в България, библиотека от фотографска-, кино- и ТВ-литература. Стотици са творбите на съвременното фотографско изкуство. Дарени са цели изложби на именити фотографи!

Сред тях са фотоапаратът, ползван от Никола Йонков Вапцаров, нормален обектив /единствено оцелял/, първата ТВ-камера, с която е започнало излъчване на национален телевизионен сигнал през 1959 г., викторианска дагеротипия от 1860 г. и още други...

Предоставиха ни за безвъзмездно стопанисване и сградата на кино-фото клуб „Искра“. Тази къща бе разрушена пред 1979 г. и построена като точно копие на старата, която Община Казанлък предостави за стопанисване на фотографската общност на Казанлък. Един след друг починаха Артин Азинян, Тодор Стойчев – Топси и др., дейността на фотоклуба позамря и къщата бе предоставена на Общинския театър.

Когато получихме достъп до къщата, останахме изумени! Такава руина и безхаберно ползване не предполагахме! Кметът Стоянова съдейства да се отпуснат 35 000 лв. за спешен ремонт, който започна незабавно. След няколко месеца ремонтът приключи и можехме да започнем с оборудването на помещенията.

Участвахме в издаването на историята на Фестивала на розата в Казанлък, две издания на албума на цариците на розата през годините и най-мащабният албум „Нашиятъ Казанлъкъ“ ...

Няма повече да навлизам в подробности. Всички казанлъчани добре знаят как музеят бързо намери своето достойно място сред казанлъшките културни институти. Стотици и стотици възторжени отзиви на посетители пазят книгите за впечатления на Музея на фотографията. На български, английски, френски, испански, немски, китайски език.Ценители на фотографското изкуство от Казанлък до Франция, Холандия, Бразилия, Канада, САЩ, Китай, Япония, Нова Зеландия… споделят радостта си от преживяното: „Благодарим за прекрасната изложба…!“, “Благодарим за преживяното…!“, „Благодарим на екипа на музея!…“

Факт е, че след несполучилият първи опит за пререгестриране на Посетителския център в Музей по смисъла на закона, това вече е реалност. Да пожелаем на новия екип на музея да се справи и с утвърждаването, отново от Министерството на културата, на проект за Правилник, да се справи с формирането на фондовете, според Закона, и инвентирането на стотиците фотоапарати, над 1500 стари фотографии, ценна фотографска литература и периодика ...

А защо не и в не дотам далечен период и нова сграда, от каквато музеят отдавна се нуждае!