Огнян Драганов: Влечението към оперното изкуство е „болест”, от която няма изцеляване

Директорът на Държавна опера-Стара Загора Огнян Драганов е завършил НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора, специалност „Тромпет”. Учи оперна режисура в Нов български университет, има завършен курс в Страсбург при известния оперен режисьор Албер-Андре Льорю. Дипломира се в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. От 1995 г. започва артистичнта му кариера, първоначално в Софийската опера, където последователно е помощник-режисьор, асистент-режисьор, режисьор и заместник-директор. По неговите думи, има шанса да ръководи един от най-добре развиващите се оперни театри, с огромни традиции – този в Стара Загора. Поводът да разговаряме с него са предстоящите спектакли на брега на яз. „Копринка”, близо до древния град Севтополис. Спектаклите са част от Празниците в Долината на тракийските царе. За първи път Старозагорската опера се включи в тях през 2021 г. Тази година ще бъдат представени оперите „Хубавата Елена“ (1 септември), „Кармен“ (2 септември) и концерт, дирижиран от Старозагорския митрополит Киприан (3 септември). Спектаклите на открито ще бъдат с ново озвучаване, с което ще се постигне много по-високо качество на звука.

- Г-н Драганов, спектаклите на открито се радват на голям интерес от публиката. Какво място заемат те в репертоара на Старозагорската опера?
- Първо искам да кажа, че имам превилегията да ръководя един театър, който се върна на световния пазар на сериозните изкуства и е неразривна част от културния живот в Европа и света. Дейността ни редовно се отразява в авторитетното немско списание „Оперен глас“ и други специализирани медии. Кооперацията ни с Дойче опера, с Фестивал „Пучини” в Торе дел Лаго, с оперните театри в Генуа, Каляри и други, най-добре говорят за качеството на предлаганата продукция, която е на световно ниво. От години спектаклите на открито са неразделна част от нашия репертоар, а това е световна практика. По този начин ние стигаме до публика, която иначе трудно би имала досег с нашето изкуство, а това разширява аудиторията ни и популяризира дейността ни по един много ефектен начин.

- Как се зароди идеята за представленията край язовир „Копринка“?
- Тя възникна спонтанно и се реализира по-бързо от очакванията ни. Миналата година с директора на Старозагорския куклен театър Дарин Петков отидохме да огледаме района с намерението да се включим в Празниците в Долината на тракийските царе, които са едно от големите културни събития в община Казанлък. След това се срещнахме с кмета Галина Стоянова, за да я запознаем с идеите си. Тя ме изуми, като каза: „Защо да го правим догодина, като можем да направим спектаклите още сега?“. За нас е важно и през лятото оперният театър да превзема нови територии за публики, които не идват традиционно в операта, но казах на г-жа Стоянова, че тези спектакли изискват много сложна организация. Това не я отказа. С голямо желание на всички служби бяха извършени много дейности – подравняване на терена, изграждане на сцената и трибуните за публиката, обезопасяване на мястото и т.н. И трите представления преминаха при голям успех. Тогава представихме операта „Турандот“ – съвместен проект със Старозагорския куклен театър, концерт „С музиката на Стинг“ и танцовата драма „Нестинарка“. Този успех коментирахме с кмета Стоянова и тази година продължаваме, с твърдото си намерение участието ни в Празниците да е ежегодно.


Нети в ролята на хубавата Елена - на 1 септември на яз. "Копринка"

- Представленията на открито крият и известен риск от лошо време…
- Разбира се, такъв риск има, но за стотина представления през последните години, малки прекъсвания е имало само на два спектакъла. Винаги има план Б, възможни са смущения на времето, но това са летни месеци и миналата година нямаше такъв проблем край „Копринка“. Имали сме участия и на Царевец, на Античния театър в Пловдив, на крепостта във Видин, стадион „Берое“, Античния форум в Стара Загора и на много други места, слава Богу, фалове не е имало.
Откритата сцена е голямо предизвикателство. Тази година имаме много по-добра озвучителна апаратура, която ще постигне ефект, близък до звука в залата. Качеството ще е на много високо ниво, макар че не е възможно да се постигне на сто процента това, което се получава с озвучаването на закрито.
Аз самият съм присъствал на „дъждовен спектакъл“. Това бе едно от последните изпълнения на Райна Кабаиванска в „Бътерфлай“в Арена ди Верона. По време на представлението валя многократно, но всички ресторанти се радваха, бяха подготвени за такъв момент. Публиката не си тръгна, а след три прекъсвания операта успешно приключи в 4 часа сутринта!
И при нас мотивацията е голяма в подобни случаи. Голямата оперна певица Мария Гулегина ми каза навремето: „Аз съм дошла да пея в „Набуко“, каквото и да се случи“.

- Как привлякохте такъв интернационален състав в оперния театър?

"Кармен"

- В България и в Европа Старозагорската опера е сред водещите театри. От много години при нас има артисти от различни националности. Изкуството е световно разбираем език и всеки може да израсне като артист в един глобален свят. Преди години това бе стряскащо, текучеството, разбира се, е голямо, но един мениджърски екип трябва да бъде подготвен за това. Много полезно е присъствието на нови артисти, които идват с нова енергия, а спектаклите стават различни и репертоарът ни се обогатява. Почти няма страна от Европа, която да няма артисти при нас. Наскоро в оркестъра дойде валдхорнист от Мексико, имаме и граждани от Венецуела, Колумбия, САЩ, Русия, много помагаме и на колегите от Украйна. Наскоро меломаните видяха примата Тамара Калинкина, солистка на Киевската опера, в две знаменателни заглавия –„Бохеми“ и „Отело“, представени на Античния форум. В екипите ни има и артисти от по-екзотични дестинации – Китай, Япония, Южна Корея. За нас в „Оперен глас“ написаха: „Старозагорската опера е една малка експлозия на небосклона на голямата сцена на оперните театри“!


- Направихте много интересен спектакъл „Турандот” с кукли. Ще продължи ли сътрудничеството ви със Старозагорския куклен театър?
- Категорично! Сега спечелихме проект, отново с колегите от Кукления театър, за подобно представяне на „Фауст“ от Шарл Гуно. С него ще открием тазгодишния Фестивал на оперното и балетното изкуство на 17 ноември. Казанлъчани ще го видят на Тракийските празници догодина. Стремим се репертоарът да бъде разнообразен, за да удовлетвори вкуса на най-широк кръг зрители. Същевременно проектите ни не са евтини, изискват значителни инвестиции и качество, съобразно нуждите на публиката. Затова в последните години програмата ни вкючва опери, оперети, балет, мюзикъли, концерти, колаборациии на класически оркестър и рок изпълнители. Гордея се, че сме един от малкото театри, който изпълнява и социални проекти. Последният – „Ние сме музиканти“, е насочен към деца със специални образователни потребности, финансиран от Европейския кръг на оперните и балетни филантропи FEDORA. Заснетият на сцената клип, в който участва казанлъчанката Христослава Колева, се радва на голям успех. Само за седмица имаше над 15 000 гледания в мрежата. В програмата ни има не само класически заглавия, но и такива от български автори. Миналата година, след 35 години мълчание, дадохме живот на балета „Сънят на Пилат“ по книгата на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“. Сега представихме танцовите постановки – „Одон“, „Лейди Джен“ и „Танцът на Саломе“, които са от съвременни автори, но са си класически произведения. С това искаме да покажем, че нашето изкуство е живо и ще продължи да го има още много години.

- Кои са хората, които ви помагат?
- Първо искам да благодаря на митрополит Киприан, който е човек с изключително отношение към операта и много добър музикант. Неговата подкрепа е важна за целия ни екип, а какво по-хубаво от това, той да бъде наш духовен застъпник и приятел!? Кметът на Казанлък Глина Стоянова е изключителен човек, много съм впечатлен от всичко, което тя прави за развитието на културата и културния туризъм в общината. Благодарен съм и на артистичния директор на операта Веселина Кацарова, която е нашият посланик пред света, на художествения ръководител на балета Силвия Томова и на целия екип. Това са много дейни и креативни хора.
Разбира се, много важна за нас е публиката, без която усилията ни не биха имали смисъл. Искам да поканя всички казанлъчани на спектаклите край язовир „Копринка“, както и на останалите ни представяния. Влечението към оперното изкуство е „болест”, от която, щом се разболееш, няма изцеляване. Но няма и такава необходимост, защото то лекува и укрепва душата.