Филип Димитров: Не съм бил разрушител на българската военна промишленост
Представата за България, като най-ужасното място на света, е погрешна,
това твърди в интервю за сайта zakazanlak.bg и вестник "Трибуна Арсенал" един от премиерите на прехода в България.

Визитка:

Министър-председател е на 79-тото българско правителство, известно в историята като „правителството на малцинството“. Софиянец, зодия Овен. Юрист, лидер на СДС, български представител в ООН и посланик в САЩ, а по-късно и на ЕС за Грузия. Редови български гражданин. Наскоро навърши 60 години. Носител е на наградата Truman Reagan Freedom Award - за принос в борбата за отхвърляне на комунизма в Европа.
Автор е на историческите романи „Ибо живяха, Господи“ и „Истинската история за рицарите на кръглата маса“, както и на романа с евангелска тематика „Светлина на човеци“.
Има и политически белег за историята, наречен „Боянски ливади“. Именно те „изяждат“ малко по-късно главата му след внесен вот на доверие, който губи в тогавашния български парламент благодарение на неподкрепата на ДПС. Годината е 1992-ра и оттогава до днес изтеклата политическа вода и мътилка у нас е много. Факт, който позволява по-ясно да видим белезите, оставени във времето и историята.
Той е един от премиерите на прехода в България. Беше в Казанлък, за да получи приз за принос за участието си в мирния преход на страната. Приз, който дава Инициативен комитет, сформиран в Казанлък, за отбелязването на четвърт век от началото му. Награди от този комитет вече получиха Стефан Софиянски, служебен премиер на България, ексвъншният министър Соломон Паси, експремиерът Иван Костов.
Филип Димитров оставя усещането за костелив орех откъм приказки, мъчен събеседник, който не сваля бариерата при общуването. Оказа се грешно усещане. Зад тежкия и „бягащ” поглед се крие фин човек, с респектираща интелигентност, дълбока душа и изострена чувствителност. Принципно несловоохотлив, бившият премиер на България отговори на нашите въпроси.
Г-н Димитров, защо днешните български политици нямат този оптимизъм, който имаха политиците от поколението, направило прехода в България?
Според мен, това е по-скоро въпрос на изразни средства. Аз съм излязъл от политиката и мога да си позволя да говоря свободно за това, което виждам, докато тези, които са сега, трябва да се съоразяват с разни неща. Нормално е, хората са свикнали винаги да искат нещо по-добро от това, което е сега. Днешните политици, които трябва да ходят на избори, се съобразяват с това и по тази причина техният тон е малко по-друг. Но действително мисля, че е много важно все пак от някаква посока да идва и посланието, че представата за България, като най-ужасното място на света, е погрешна. И че действително в България има много проблеми, много неща, които следва да се оправят, много болка и мъка в нея, както навсякъде в света, но тя е най-бедната измежду най-богатите страни и най- неоправната измежду оправните. Да, хубаво е да се равняваме по най- развитите страни. Аз бих го препоръчал на всеки, но наистина все пак трябва да знаем и да не забравяме, че ние наистина спадаме към онази част от света, към която хората се стремят или са готови живота си да загубят, само и само да додрапат някъде до нея.
Излиза, че политиката е тежко, угнетяващо занимание...
Не, не съм казал това.
… за да имат такива очи политиците?

Не съм казал такова нещо. Истината е, че политиката налага човек да се съобразява с онова, което в момента занимава съзнанието на неговия събеседник. Политикът не е нито преподавател, нито мисионер и той трябва да отговаря на нещата, за които го питат.

От позицията на опита, от позицията Ви на бивш премиер, справя ли се настоящият министър-председател с тежките задачи, които има?
Аз не веднъж съм казвал, че намирам за нахално да давам оценки. Второ: аз не един път съм изказвал своето отношение към усилията на предишното и на настоящото правителство и не веднъж съм подчертавал, че се радвам да видя, че предишното, надявам се и сегашното, настоящото правителство успяват да постигнат неща, които аз съм искал да постигна.

Назад във времето Ви упрекваха, че на Вашата съвест трябва да тежат трудните години, които имаше и преживя българският военно-промишлен комплекс. Така ли е?

Дереджето на българската военна индустрия в онези години беше резултат от световната конюнктура, причината не са моите изказвания. И после, след падането на Берлинската стена, изглеждаше, че контролът върху оръжейния бизнес и начинът, по който основните клиенти на тогавашния български оръжеен бизнес могат да бъдат поставени под контрол, би довел до неизбежен спад и той наистина бе такъв. Обвинения всякакви сме чували: и за разсипването на селското стопанство, за разбиването на Българската православна църква, за разсипването на оръжейния бизнес, но нито едно от тях не се оказа вярно. Това, което имаше значение, бе, че по мое време се стигна до ситуация, в която поне синдикатите престанаха да имат политически цели или поне престанаха да се домогват до политически цели, нещо, което е здравословно във всяка една държава. И, надявам се, сега синдикатите в България работят професионално и адекватно. Може да се каже, че тогава тези политически амбиции бяха скършени. Това е то, което съм разрушавал. Оттам нататък останалите неща, както виждам, се развиват по начин, който свободната конкуренция и пазарът им е дал възможност да търсят. Имам предвид всички видове индустрия, селското стопанство.

Друга ли щеше да бъде България, ако не беше Ви сменил Жан Виденов?
Нямам никакъв отговор на този въпрос. Вярвам, че времето тече от една посока в друга. Не вярвам в паралелните светове, за да можем да проверяваме. И мисля, че в България се случи това, което имаше да се случи. Подкрепата, която имаше моето правителство, и начинът, по който се разбираха нещата, ставащи в държавата, доведе до този резултат. Ако ме питате дали той е бил фатален, очевидно не е бил фатален, защото курсът на държавата, който ние обърнахме, не можа да бъде променен отново и обърнат. А дали не можеше да бъде по-добро? Де да знам. Знам ли какви щяхме ние да ги свършим. Общо взето това, което оставихме, беше едно добро и смело начало. Което до голяма степен направи възможно продължаването нататък. А дали то можеше да бъде по-добро при тези условия, не мога да отговоря .
А какво ни чака оттук нататък, г-н Димитров? Какво чака България в следващите години?
Първо, България, като част от западния свят, очевидно ще намалява в бъдеще разликите си с другите западни държави. Това е, така да се каже, оптимистичната страна. А като част от западния свят, който има да види много трудности в бъдеще, защото в момента в света се развиват процеси, които са тежки, България също има и ще има своите трудности.

Вашият най-голям страх за нея какъв е?
Нека не си споделяме кошмари. Нямам страхове. Човек би могъл да има притеснения, колебания, важното е да не забравяме къде сме тръгнали, какво искаме. Напоследък ми се струва, че има някакви хора, които се опитват да създадат впечатление, че България тепърва има да прави някакви избори накъде да върви. Че видите ли, хората в България били на някакво друго мнение преди години. А как да са били на друго мнение? Нали те са ме избирали мен, не съм се избирал сам! Надявам се, че всичко това е нещо, което времето ще отсее и отнесе.

Сега сте един редови, обикновен българин?
Да.

И не се изкушавате от политиката?
Да.

И като един редови, обикновен българин, който не се изкушава от политиката, как би изглеждало Вашето послание към днешните политици на страната?

Ние направихме, каквото можахме. Който може повече, да го стори.