Той е инженер-механик. Завършил е Университета в Тула със специалност „Производство и проектиране на артилерийски боеприпаси”. Слушал е лекции от светила на руската наука и техника, всички до един автори на изобретения. Респектирани от техните научни постижения, студентите са ставали на крака, когато тези преподаватели са влизали в академичните зали. Арсеналец от 1986 година. От първия ден до днес само в Завод 4. Без нито един ден на друго място. Иван Илиев, ръководител на отдел "Енерго-механичен" на завода в Мъглиж.
На 5 май 1986 г. стипендиантът на фирмата Иван Илиев, вече инженер, прекрачва портала на Завод 4. Само след 3 месеца става началник-цех, при това е най-младият от всички специалисти и работници. Напълно разбираемо, колегите му го гледат с недоверие. „Една седмица работих непрекъснато, от понеделник до петък, без да се прибера вкъщи, - спомня си първите стъпки в завода инж. Илиев. – Почти всичко мина през ръцете ми. Тогава всички си промениха отношението. Имахме една техноложка – Вера Седмакова, рускиня. Много упорита и много амбициозна. И двамата с нея - инат хора. Нещата тръгнаха, роди се тогавашният цех 170 за ловни патрони с пластмасова дюза, ново производство за България. Продавахме на много места в света, идваха италианци, които учат целия свят, но и те научиха нещо от нас за производството на ловни патрони. В годините след това обаче настъпиха промени... Радостно е, че сега Завод 4 е изцяло обновен, модернизиран, влагат се много средства и е много приятно място за работа”.
Иван Илиев преминава през всички нива на професионалното си развитие в мъглижкия завод, включително е заемал поста заместник-директор. Познава много добре технологията за създаване на производство. След 31 години и половина работа тук признава: „Имах щастието да попадна в конструктивно-технологичен отдел, където се създават правилата. Това е мястото, през което всеки ръководител трябва да премине”. И още – никога не е скъсвал със самото производство, защото иска ръцете му да са изцапани от работа.
Днес инж. Иван Илиев ръководи отдел „Енерго-механичен” на Завод 4 на „Арсенал” АД. Има екип от 46 души, всички мъже и само една жена. Неговият отдел извършва ремонта, монтажа, доставката, текущата поддръжка, не само на оборудването, но и на всичко, което е на територията на завода – сградният фонд, цеховете, машините, енергоносителите. В отдела работят строителни техници, електротехници, механици, дърводелци. „Накратко - ние се грижим за поддръжката на завода в работоспособно състояние”, обобщава инж. Илиев. И веднага допълва: „Искам да изкажа благодарност на хората, с които работя. Защото смятам, че ми вярват и спазват такава дисциплина, че ме карат да бъда уверен в тях. Всички в моя отдел имат завършено съответното образование – висше, полувисше или средно специално. Като инженерен потенциал може би тук са най-добрите специалисти в Завод 4. Благодаря на двамата инженери, които много ми помагат – инж. Спас Спасов, който отговаря за енергоносителите, и инж. Марчо Чобанов – за машинния парк. И, ако мога да използвам терминологията на г-н Ибушев, моят малък влак върви с правилно закачени вагони и в една посока”.
Инж. Илиев споделя още, че нищо не става без добър екип. А, за да се спои връзката между толкова различни специалисти, определено важна роля има техният началник. Всъщност, думата „началник” никак не е любима на този усмихнат и ведър 57-годишен мъж. Не обича да казва и още едно нещо – „Аз, аз, аз”. Самовлюбването и налагането на личното мнение не са характерни за него. Той винаги иска да чуе мнението на своите колеги. Аргументирано представя и своето. Така всички са убедени, че окончателното и правилно решение е и тяхно. Успява да ги мотивира да осъзнаят отговорността, която носят. Високо цени хората си като професионалисти и винаги намира как и за какво да ги похвали. Въпреки че е Тома Неверни и всеки път проверява как е свършена работата. Но то е, за да ги поощри и стимулира. „Уча ги да си поставят малки цели, за да са удовлетворени от постигнатото, – допълва още Иван Илиев. - Важното е да имаш добро отношение към хората около себе си, да уважаваш достойнството им”. И допълва: „Познавайки цялата система в завода, ние знаем къде какво може да възникне и се опитваме да го предотвратим, така че да се сведе до минимум престоят по вина на оборудването”.
Като човек с достатъчно дълъг стаж в най-голямото казанлъшко предприятие, видял и преживял неговото развитие през последните три десетилетия, инж. Илиев е категоричен, че в момента в Завод 4 може би най-осезателно се чувства движението на „Арсенал” напред. „Тук се влагат много средства и в производството, и в социалната сфера. Работещите чувстват сигурност и увереност. Такова спокойствие за утрешния ден никога не е било. Което е и една от причините нещата да вървят добре”. И споделя един факт, който ще помни винаги. „Когато някои се съмняваха за бъдещото на фирмата, Николай Ибушев доведе своя син и бащински го въвеждаше в „Арсенал”. Бяхме на едно изложение в Пловдив и той, като баща, го водеше навсякъде и му обясняваше. Това много ме впечатли, може би защото съм човек, който цени семейството и здравите връзки в него. Никой баща няма да заведе сина си на безперспективно място. Неговото отношение, с което се отнася към сина си и към фирмата, ми дава увереност за бъдещето на „Арсенал”.
Иван Илиев е завършил Природо-математическата гимназия „Никола Обрешков” в Казанлък. Учителската кариера на двама от емблематичните преподаватели в историята на училището започва от класа, в който учи Иван. Първи идва Теодосий Теодосиев – през втория срок, и веднага го правят класен ръководител на неговия клас. На следващата година в гимназията постъпва математикът Христо Лесов – и той ги поема като класен. „Всички бяхме подготвени на много високо ниво и по математика, и по физика”, спомня си днешният ръководител на отдел в „Арсенал”.
Докосване до Вечността - в Страната на фараоните със съпругата Милена и сина Илия
Трите кита в житейската философия на Иван Илиев са семейството, приятелите и кариерата. Съпругата му Милена работи като контрольор в Завод 1, а синът Илия е студент по икономика в София. Цени изключително високо приятелите си. С друг арсеналец – Владимир Чучумишев, са неразделни от деца, съученици са в „б” клас на Математическата гимназия в Казанлък, набор 1960-а, после са състуденти в Тула, а след това и двамата идват в „Арсенал”. С Владимир Стоев също са приятели от ученическия чин и до днес. А за своята максима в работата цитира думите на баща си Илия, бивш учител: „Всеки труд заслужава уважение, но трябва да се върши така, че после да не се срамуваш“.
И, ако някой вече си мисли, че инж. Илиев си е чист техничар, то следващите му думи разбиват тази представа. „Личен приятел ми е Джани Моранди”, казва малко срамежливо, но и с гордост казанлъчанинът. От малък обичал италианската музика. И до днес. Няма концерт или събитие, свързано с нея, на което да не отиде. Но Джани Моранди му е любимец.
„През 1973 г. той беше за първи път в България и аз бях много въодушевен, светът сякаш спираше около мен, когато пускаха негова песен, – разказва Иван Илиев. - Много исках да го видя на живо, но си мислех как ще стане това. Тогава беше социализъм и ми се виждаше невъзможно да се срещна с него. През 1982 г. бях вече студент в Тула и започна една голяма рекламна кампания в тогавашния Съветски съюз, че италианският певец Джани Моранди ще идва. Аз разбирам за това почти в последния момент. И хуквам по безкрайния Съветски съюз да търся познати и приятели, за да ми помогнат да отида на неговия концерт. И стигнах. Успях да се срещна с него, да се здрависам и да му кажа, че съм дошъл от България, за да го видя. Това беше една от сбъднатите мечти в живота ми”. На следващата година Иван получава поздравителна картичка от изпълнителя на култовата песен "Parla piu piano" по случай рождения си ден. И досега Джани Моранди заема специално място в сърцето на Иван Илиев. „Този човек е изключително борбен, не се предава никога, дори и на 73 години продължава да участва в маратон”, възхищава се на енергията му той и цитира думи от любимата си песен „Сам срещу всички” на италианската звезда: „Ако си на земята, не се влачи. Ако ти казват, че с теб е свършено, не им вярвай. Трябва да вярваш само на себе си”.
Другата голяма мечта на 57-годишния мъж е да види сина си Илия да завърши успешно висшето си образование и да създаде собствен бизнес.
Иначе, ръководителят на енерго-механичния отдел на Завод 4 има две задължителни места за релакс – язовир Копринка, където „понякога хваща риба”, и къщата в село Горно Сахране. Там са неговите родители, на които помага в селскостопанската работа.
Има и още едно, трето, място, което посещава. „Човек от време на време трябва да ходи на гробищата. За да укроти егото си и да оцени това, което животът му дава. Това е мястото, където човек отрезвява”. Извън тези малко тъжно-философски размисли, Иван Илиев е безкрайно любопитен към света. Съвсем наскоро семейството му е било на пътешествие в Египет. Споделя с въодушевление впечатленията си от невероятните срещи и преживявания в Страната на фараоните: „Все едно се завърнах от Вечността”. И вече обмисля следващото пътуване. Пак на място, където да се потопи в историята на Земята.
Споделя, че е щастлив човек. Със здраво семейство, с приятели, с работа, която обича, с вяра в доброто у хората. И с малки, но постижими цели. Един от кадрите на „Арсенал”, който неусетно, година след година, е споил личния си живот с този на фирмата.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!