За 24 май, с почит: Матриархатът на базовите учители

Събират се всеки месец. Не пропускат нито веднъж, повече от 20 години, независимо дали е зима, или лято. Споделят спомени, рецитират стихотворения, разказват интересни истории, не се оплакват от нищо и говорят само за хубавите неща в миналото и днес. Като голямо семейство, в което всички са щастливи, щом са заедно. Един неписан матриархат на базовите учители - всички от някогашното училище „Христо Смирненски“, чийто наследник днес е Природоматематическата гимназия „Никола Обрешков“.

Дафинка Върбанова, Любка Дончева, Вълка Грънчарова, Костадинка Димитрова, Екатерина Русева, Стефка Иванова, Стефка Караджова, Елена Шивачева. И понякога един джентълмен сред тях – учителят, активният общественик и деятел на културата Веселин Шивачев. Доскоро, своеобразният матриархат на базовите учители, който се е оформил в Казанлък, се е допълвал с още две уважавани личности – заслужилият учител Ана Калъпова и преподавателят по география Ирина Вълкова. Но, за жалост, съдбата реши те да не дочакат най-обичания си празник - 24 май, тази година. И поеха да преподават своите уроци по човечност в друг свят.

Тези достойни жени,с посипано от времето сребро в косите, са някогашната гордост на Казанлък. Учителите ветерани, по които са сверявали часовниците си всички останали не само в града, но и в цяла България. Учителите - еталон за преподаване и педагогически подход, наричани базови учители. Макар че все по-трудно носят тежестта на годините, впечатлява техният бодър дух и енергия. А срещите са все по-желани, защото отдавна са разбрали колко безценно е старото приятелство и искреното уважение. И са заедно, както някога, в годините на младостта и професионалния им възход.

„Ние бяхме едно голямо, сплотено семейство – разказва Костадинка Димитрова, учител по български език и литература. – За уроците на базовите учители идваха от цялата страна, включително и от Министерството на образованието. Във всеки момент, всеки един учител беше готов и за открити уроци, и за посещения на различно ниво. Идеята бе да се разпространява добрия учителски опит.“

„Колективът беше страхотен, много организиран и задружен“, допълва дългогодишният педагог и начален учител Екатерина Русева. С красив почерк тя е подредила стихотворение, за да го прочете на поредната сбирка от любими колежки.

Как ще се развива един колектив, какви ще бъдат взаимоотношенията в него, зависи много от директора и заместник-директора, категорични са дългогодишните учителки, които със своя професионализъм и всеотдайност в работата са давали пример на колегите си и на поколението след тях. И всички са единодушни – директорът Стамо Андреев и заместник-директорът Ана Калъпова, която след това го наследява, са тези обединители, създали най-добрия учителски колектив в Казанлък. „Това не бяха само ръководители, те бяха Човеци. Винаги са ни подкрепяли, интересували са се как сме, имаме ли проблеми и са ни помагали както в пряката работа в училище, така и в житейските ни пътища. За да продължаваме да се търсим, да сме заедно, да се ценим и уважаваме толкова дълги години, го дължим на атмосферата, която те създаваха в училище“, споделят посребрените от времето учителки, съхранили будния си ум и искрящи, живи очи.

Вълка Грънчарова – базов учител по физика, Стефка Караджова - преподавател по химия, Стефка Иванова – учител по музика, Любка Дончева – начален учител, са единодушни – колективът се формира от ръководството, а то е имало доверие и е подкрпяло всеки учител, затова спойката е толкова силна и до днес. Вълка Грънчарова споделя, че кабинетът и хранилището по физика са били изключително добре оборудвани. „Непрекъснато ни събираха в Стара Загора, за да надграждаме и като преподаватели, и като педагози“, спомня си прекрасните години тя.

Елена Шивачева е била дружинна ръководителка и в това си качество е водила цялата извънкласна дейност, кръжоци, прегледи. „Класовете бяха като струна по време на прегледите на маршовата песен и строевата подготовка. Толкова беше тържествено“, допълва и Веселин Шивачев.

„Всички ние бяхме едно цяло – учителите в началния и в средния курс. Имаше приемственост. Началните учители бяха като енциклопедия и много си помагахме взаимно“, категорична е Дафинка Върбанова, базов учител по история.

„Винаги сме били заедно и така ще си останем докрай“, допълват достолепните дами в казанлъшкото образование, оставили ярки следи в неговото развитие, в спомените на своите ученици и в собствените си сърца. Просветителите от едно отминало, но всеотдайлно поколение, което не бива да забравяме. Особено в навечерието на най-българския празник. За всички тях - за 24 май, с почит!