Събрани са вече нужните за депозиране в Общинския съвет минимум подписите на казанлъчани за поставяне на паметна плоча на героя от Априлското въстание Стефан Почеков. Младият мъж е единственият казанлъчанин, който участва в Априлското въстание и намира смъртта си при сражение дни след разгрома на въстанието.
В началото на тази година Инициативен комитет, председателстван от ор. Недялко Пъков, заедно със Стефан Папукчиев и Марияна Ибришимова от ИМ „Искра“ подеха инициатава за набиране на подписи за подкрепа на поставянето на паметна плоча в Казанлък на Стефан Почеков.

Събрани са 720 подписа, които в следващите дни ще бъдат депозирани в Общинския съвет на Казанлък за получаване на разрешение за поставянето на плочата.
Идеята на инициаторите е паметна плоча да бъде поставена в близост до мястото, където е била родната къща на Стефан Почеков, разрушена в началото на 1961 година, при строителството на блок на бул. „Розова долина“ № 5.
Днес от родната къща на героя с корени от Копривщица са останали само три стъпала. Някогашният китен двор днес е превърнат в тоалетна, храсталак и сметище, почти под терасите на живеещите на един от централните казанлъшки булеварди.
Стари казанлъчани, живеещи в района си спомнят, че на родната къща на Стефан Почеков е имало паметна плоча, която е разуршена с началото на строителството на новия блок.


сн: Тук се е намирала родната къща на Стефан Почеков


Искаме да възстановим една несправедлива забрава и да върнем паметта за този млад казанлъшки герой, категоричен е ор. Недялко Пъков. Хванал се е искрено с доброто дело.
Желанието му, негово и на колегите от Комитета, е паметната плоча да бъде открита в навечерто на 1-ви май, когато се навършват 140 години от избухването на Априлското въстание. Панихида и топовен гърмеж от черешово топче ще бележат също паметния ден. С изработката на черешовото топче се е заел лично Недялко Пъков.
Плочата в памет на Стефан Почеков ще е от черен полиран гранит, с размери 60 на 40.

сн: Най- вероятно тук ще бъде поставена паметната плоча

Героят Стефан Стоянов Почеков е роден в Казанлък, през 1850 година, в дома на преселили се Копривщенски майстори - гайтанджии. Бил е учител в Казанлък, един от основателите на Ученолюбива дружина „Искра“ и неин председател през 1874 година. Съратник на Тодор Каблешков и Панайот Волов, покрай приятелството си със сина на баба Гана – Петьо Ганин, който е съратник на Левски.
Прокуден от местните чорбаджии, Стефан Почекво става учител в Клисура, където основава и революционен комитет. Когато избухва Априлското въстание, 26 годишният казанлъчанин става петдесетник и се сражава на предни позиции, пише в спомените си преди 40 години за него Богомил Спасов.
Стефан Почеков намира смъртта си в Тревненския Балкан, дни след разгрома на Априлското въстание, след сражение с турците.
Тогавашните казанлъшки младежи посрещат с голяма скръб вестта за смъртта на любимия си учител и в негова памет „Искрисите“ решават да му посветят специално представление. Избрана е патриотичната трагедия на Добри Войников- „Стоян войвода“. Представлението обаче е осутеното от набралата ход Руско-труска Освободителна война.

Днес 140 години по-късно, по ирония на съдбата, родственик на друг герой от Априлското въстание се опитва да възкреси паметта за казанлъшкия герой.

сн: Недялко Пъков

Председателят на Инциативния комитет за постяване на паметна плоча на Стефан Почеков в Казанлък – Недялко Пъков е пра пра правнук на Стоян Пъков от Панагюрище, който също намира смъртта си в Априлското въстание. Родството си с героя пенсионираният ор. Пъков открива случайно. Това го амбицира да организира родова среща на рода Пъкови, които се събират през 2010 година в село Хлябово, община Тополовград. Там решават да издигнат паметник на своя геройски загинал родственик. Събират пари и не след дълго паметната плоча е изградена, заедно с черешово топче и се открива в селото.
В момента Недялко Пъков пише книга за своя славен родственик.
За народната памет огромна заслуга има още един представител на рода Пъкови - скулпторът Делчо Пъков, който съгражда в продължение на три години паметника на Райна Княгиня в Панагюрище и нейна скулптура в родната й къща.