Паметна плоча в чест на казанлъчани, основали първото лютиерско ателие в България, да бъде поставена на мястото, където то се е намирало преди 100 години, инициира Инициативен комитет от граждани. Най-активният сред тях е съдия Стефан Саранеделчев, който освен деен общественик, летописец на старите казанлъшки родове и хроникьор на важни събития в града, позабравени в годините, е и наследник на Димитър Георгиев – основоположника на лютиерството в България. Димитър Георгиев Саранеделчев е брат на дядото на съдия Стефан Саранеделчев – Стойчо Саранеделчев, който бил най-големият в семейството с 12 деца.

Историята разказва как в края на Първата световна война един млад войник напуска фронтовете на Европа заедно със своята спътница-мандолина и печели шанса да чиракува сред гилдията на лютиерите от Маркнойкирхен. Откроява се с класата си сред най-добрите майстори от легендарния немски град. Точно този човек - Димитър Георгиев Саранеделчев, се завръща в България, като през 1918 година създава първото у нас лютиерско ателие. Намирало се е в къща на днешния адрес бул. „23 пехотен Шипченски полк” 17. През 1924 година ателието се разраства и става първата в България фабрика за струнни музикални инструменти „Кремона”.

В чест и в памет на Димитър Георгиев и неговите братя, положили началото на лютиерството у нас точно преди 100 години, Инициативният комитет предлага да бъде поставена паметна плоча на сградата, където се е намирало ателието и което превръща Казанлък в лютиерски център на България. А с провеждането на 9-ия Международен конкурс по съвременно лютиерско изкуство в началото на месец юни 2018 г. Казанлък стана и световен център на лютиерското майсторство.

Паметният знак – плоча или табела, ще бъде с надпис „В двора на тази сграда се е намирало лютиерското ателие, създадено през 1918 година от Димитър Георгиев Саранеделчев /1892-1969 г./. През 1924 година ателието е преобразувано в първата в България фабрика за струнни музикални инструменти „Кремона”.” За осъществяване на идеята е необходимо предложението да бъде придружено от подписите на 1% от населението на Казанлък. Подписката върви в момента в града на розите. Гражданите, които искат да се знае и помни заслугата на Димитър Георгиев и мястото на първото българско лютиерско ателие могат да подкрепят родолюбивата инициатива.


Междувременно дългогодишният заместник-председател на Окръжен съд - Стара Загора, вече пенсионер, Стефан Саранеделчев представи в ЛХМ „Чудомир” последната си книга „Живот, отдаден на пациента” в памет на друга голяма личност с казанлъшки корен – неврохирурга д-р Кънчо Попов.

Летописецът на Казанлък, както можем да наречем Стефан Саранеделчев, е автор на седем книги. В по-голямата част от тях той детайлно изследва старите казанлъшки родове – Саранеделчеви, Калайджиеви, Кьорнедялкови. Като истински краевед, с невероятна прецизност, последователност и енергия той чертае родословните дървета, проследява старите казанлъшки фамилии отпреди 200 години до днес, събира и публикува автентични снимки.

Друга част от книгите му са посветени на неговата дългогодишна работа, като увлекателно разказва интересни и куриозни случки от богатата си съдебна практика.