Една много любопитна анкета, която преди известно време инициира Андриан Рачев в сайта „Старъ Казанлъкъ“, провокира казанлъчани да споделят своите мнения за 10-те най-значими събития в историята на града. С огромно уважение към групата, в която се публикуват интересни архивни снимки и документи от Казанлък в близкото и по-далечно минало, и към самите участници в анкетата, ще следвам техните публично споделени мнения.

Представяйки идеята си, Рачев е формулирал събитията като жизненоважни, но както и да се нарекат, те отразяват отношението на днешните казанлъчани към всичко онова, което се е случвало и което по някакъв начин е променило града, донесло му е световно признание и слава. А някои от тези събития и досега имат съществено влияние върху неговото развитие.

За събитие № 1 инициаторът на тази анкета е посочил преместването на Държавната военна фабрика от София в Казанлък. Това се случва през 1924 година.

Според директора на Музея на фотографията инж. Стефан Папукчиев, едно от значимите събития е откриването на Самолетната фабрика през 1927 година.

Юристът Стефан Саранеделчев, който има енциклопедични познания за почти всяко кътче от Казанлък и с прецизна точност описва редица събития, смята, че това са отглеждането на казанлъшката маслодайна роза, откриването на Казанлъшката тракийска гробница и последвалите открития, свързани с тракийската цивилизация по нашите земи. Неговото мнение с акцент върху откритията на д-р Георги Китов подкрепя младият изследовател на Казанлъшкия край Минчо Минчев. Стефан Саранеделчев допълва още списъка на значимите събития с учредяването на читалище „Искра“, което е в основата на всички културни институти в града с името „Искра“.

По мнение на офицера от запаса и резерва Стефко Михайлов трябва да се спомене създаването на първото танково съединение в България – Първа танкова дивизия през 1947 година. Той акцентира и върху Празника на розата.

Проф. Петко Ст. Петков се включва в коментарите, като напомня за Световното първенство по парашутизъм през 1980 година, а в сферата на културата – създаването на Казанлъшката хорова школа.

Една казанлъчанка, която непрекъснато ни изненадва с уникални архивни снимки и документи – Петя Големанова, по своему е подредила събитията по значимост – Откриване на Педагогическото училище през 1883 година, Намирането на Енинския апостол, Първата българска опера „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов, поставена на казанлъшка сцена, издателската дейност пред 1944 година, художниците на Казанлък, ВЕЦ-Енина.

Георги Стоянов, който дълго време се бе посветил на журналистическото поприще, напомня за спортните постижения – медалите на Цветанка Христова, влизането на „Розова долина“ в „А“ футболна група, успехите на колоездачи, лекоатлети, борци...

Какво още пишат казанлъчани? През 1905 година е създадено първото в България „Бюро за укрепване на пороищата и залесяване“, ръководено то Феликс Вожели, със седалище Казанлък. Първата леярна, язовир „Копринка“, разкриването на древната тракийска столица Севтополис – все събития, за които напомня паметта на будните хора.

Напълно закономерно за местния патриотизъм, се повдига и отколешният въпрос защо Казанлък не става окръжен център по време на административното деление в средата на миналия век. За някои, това също е жизненоважно събитие за града, но с отрицателен знак. Историкът Петко Петков обаче мъдро заключава в своето мнение по въпроса: „Можем само да гадаем какво би станало, ако Казанлък беше окръжен административен център“.

И дотук изброените от казанлъчани събития говорят за един буден град, в който животът никога не е спирал да кипи. А иначе списъкът със сигурност е твърде дълъг, далеч повече от 10 и далеч излизащ от формата на един Фейсбук форум. Важното е да има памет и хора, които да я споделят.