Майсторът на вкуса Петър Кръстев: Хубавото еспресо не горчи
Перфектно италианско кафе може да се пие и в Казанлък. Това не е рекламен слоган. В рекламите винаги има доза преувеличение. А в случая, който визираме, няма. Преувеличена е единствено дозата страст. Към кафето. Към ароматното еспресо, което преди да се кротне в 30-те милилитра на елегантната чашка, е минало страшно дълъг път.
По тоя път, за Петър Кръстев, тайни няма. Той приключенства по него откакто се помни. Дегустира стотици напитки по света и у нас. Чете. Научава, че „доброто еспресо е правилно приготвеното еспресо“. А за правилно приготвено еспресо са нужни: точният сорт кафе на зърна; отлично напаснат бленд, компилация от – да, кажем 9 сорта /Арабика, не робуста!/; перфектна кафе-машина с най-висок клас; отличен барист! /човекът, който приготвя кафето/... И ако някъде по веригата от човешки труд, нещо се обърка, в 30-те милилитра на елегантната чашка, не откриваме любимия аромат. Майсторите на вкуса такива грешки не допускат. Петър е един от тях.
„Майстори на вкуса“ също не е рекламен слоган. „Artisti del Gusto“ е програма. За най-добрите. Кафенетата в България, които работят по тази програма на световноизвестния производител на кафе „Illy“, са само три. Извън София – единствено в Казанлък. В уютното място, което създава Петър.
А най-странното е, че той е банкер...
Посещенията на ТОП - Баристи в България са рядкост. Но през миналата година, точно такъв „Готвач на кафе“ идва в Казанлък. В кафето на Петър Кръстев. Редки са и отличните оценки за местата, където у нас се предлага еспресо от високо качество. Кръстеви получават тази оценка. Участието в програмата „Artisti del Gusto“ говори само по себе си. Оценката на познавачите на отличното кафе, също е факт. Купища италианци се изсипват тук по Празника на розата. Казанлъчани също са усетили, че удоволствието да отпиеш еспресо тук, е не по-малко, отколкото край площад „Сан Марко“... „Когато хората се върнат при нас отново, узнаваме, че те оценят какво правим за тях“, казва казанлъшкият Майстор на кафения вкус. Лично той, друго, освен еспресо не пие. Нес-кафето – кафето, което се прави по химико-технологичен път, не му е на сърце. От уличен автомат кафе не пие, макар да признава, че в тоя сектор има машини и машини... Доброто кафе за един, може да не е добро за друг, знае Петър Кръстев. Но също знае, че в доброто кафе, кофеинът е последната съставка, която добрият барист – „готвачът на кафе“, извлича.
Тайната на хубавото кафе, не е в кофеина. Кръстев обяснява: у нас се налага се мнението, че Българският вкус е вкусът на горчивото кафе, това не е вярно – хубавото еспресо не горчи. Майсторите на добрия вкус, работят само със сорт арабика. 1 800 съставки има в кафето! – научавам от човека, превърнал като в приказките, хобито си в успешен бизнес. Научавам още, че кафето е плод, подобно на гроздето – с различни белези, според региона, където е отгледано. За Петър, „Кафето е като виното!“ - „За да се запази крайния вкус на кафето, което обичаш, трябва много, много хора, да са си свършили работата добре“. И всичко е ръчен труд! Плодът се бере на ръка, суши се, после се минава с търмъци, пресява се, за да се отделят само зърната и едва тогава се кафето се събира в конопени чували. Конопени – защото кафето диша! Магията на вкуса продължава да се забърква и от технолизите във фабриките, където се смесват различните сортове, за да получат дадената марка. Трайният вкус, към който се привързват и дори пристрастяват ценителите, тук е в ръцете на кафе-сомелиерите. Те трябва да го получат безпогрешно, независимо от разликите в реколтите, които никога не дават зърна със 100-процентово еднакви свойства. Получено от технолозите, високото качество се пази да стигне до пазара, непременно във вакуумни опаковки, откриват някога от „Illy“. И го превръщат в свое правило.
Процесът от плантацията до масичката в уютно заведение, Кръстеви са показали в художествени фотоси в своето уютно място, където се смесват изкуство и наука, с крайна цел: удоволствието с дъх на кафе. Защото удоволствието не е само в 30-те милилитра кафява течност с каймак във формата на сърце. Удоволствието е в преживяването. „Концепцията е моя, визуализирана с помощта на Венко Юнаков. Исках нещо точно конкретно.Знаех какво“, казва Петър.
Получило му се е... Тук еспресо, капучино, макиато и лате, се правят пред очите на хората. Още с влизането, си виждаш „мерцедеса на кафе-машините“ – оборудването е специална поръчка и дизайн от Италия. У нас това се прави рядко. А човекът – готвачът на кафе с майсторски вкус при Кръстеви, трябва наистина да е артист. Той се движи тихо и елегантно между машината и бара с точни и сигурни действия. Изкустно. „Баристът може да направи всичко с тази машина, ако знае как!“, казва Петър Кръстев. Тръпката от радостта да приготви своето еспресо, той не пропуска – сам работи през почивните дни. Прави го за релакс, който, заедно с тениса, помага в битката със стреса. „Доброто кафе не се прави лесно“, знае човекът, който преди десетина години почва с едно „складче“, но пътешествайки от хобито до здраво положения бизнес, той не спира да прави нещата така, че да се получи радостта на клиента.
Удоволствието на клиента е важно и в основната професия на Кръстев, който сега е директор на Търговска банка „Д“ в Казанлък.
Освен страстта си към финансите и читавото еспресо, Петър признава и „слабостта“ си към хубавата книга. И китарата. В четенето, трилърите на Лъдлъм и Балдачи, му вървят в едно с Пенчо Славейков и Вазов, които винаги може да си отвори, защото си ги носи навсякъде с таблета. За четене, Петър използва всяка възможност, макар възможностите да стават все по-малко с растежа на ангажиментите, покрай неговите профи-страсти с банките и кафето.
За семейна почивка се подготвят винаги с една камара книги. Четенето и ученето през целия живот, са семейни ценности. Синът Веско и дъщерята Диляна, се учат от малки на всичко, което правят Петър и Златка. Веско е студент в Австрия, но фамилията иска той да се прибере у дома. „Най-големият проблем у нас е, че младите и образовани българи не се връщат тук...“, казва баща му.
Диляна е още ученичка в казанлъшката ПМГ. Но майсторлъкът в кафето, я влече и постоянно помага в работата. Лично е поела от опита на най-добрите: учи се от Бариста, когото Кръстев кани в Казанлък през миналата година, не просто за да прави демонстрации, а за да обучава персонала му. За двата си дни тук, Гръцкият Барис остава изключително впечатлен от уменията на домакините си.
За кафето, мога да говоря цял живот..., казва банкерът с необичайната кафеена страст. За китарата, време почти не му остава. Освен по празници. Като идващия другия петък - на 29-и януари, личен рожден ден. На всеки рожден ден, се лее вино. Но точно този, ще има и дъх на кафе.
Диана Рамналиева