Яник. Червената книга. Денят под дъгите Одеве, тъкмо когато денят се сгушваше във вечерен студ, а аз препускайки с торбата бързах за среща с класната от гимназията, която пък трябваше да ме заведе на среща с момиче на век, ме застигна младеж в червено яке..
Яник..

И с червена книга в ръце.

В студа и шаша на бързината ,дори не хвърлих нагло любопитен поглед, както правя поради професионално прегаряне, към заглавието. На книгата.
Яник ме спря ребром с нетърпящо възражение молба: "Искам да ми напишете нещо. Красиво:".
Отказах: нямах време. Имах 5 минути до важната среща и 500 метра до нея. Не биваше да закъснявам.. Както винаги обикновено ми се случва. Яник обаче настояваше.
носеше посланието към книгата в телефон..И му трябваха моите 5 минути.

Като видях текста, съвсем отказах.

Яник обаче пак настояваше. Предадох се, с цената да седнем на топло. Неговото условие бе - да имам химикал. Приюти ни добра и ведра продавачка. И тя в червено. Сякаш се бяха наговорили - червеното и съдбата. На къса емблематична тукашна уличка.
Залогът с писането беше голям: Екатерина. Най- важният залог за Яник в този ден.
И в този час.


Редом с книгата в червено и някакво едвам мернато с края на очите послание от авторката: "На баща ми."
Разбрах какво очаква от мен младежът в червеното яке и тъмната набола брада.
Трябваше да изпълня, да "влезна" в крилете на АНГЕЛ, в името на една Екатерина. Която не биваше да бъде изгубена за един Яник.
Целта: искам да си я върна. Причината- любовта. Условието - Прошката.
Имах минута да го сторя. И още толкова да пратя на бегом в църквата младежът с червеното яке. И без Екатерина.
Днес е ден на чудесата и на този който ги сбъдва.

...................................
Хукна през глава този Яник. Почти мъж. С червената книга, посланието и залогът - Екатерина.
Много бих искала да му се е получило.
Не защото "играх" Ангел в студа. И имах химикал, който пише.
Просто в бързината и наглостта на студа пропуснах да му кажа, че днес видях цели две дъги, на два пъти.
И бях щастлива като келеш.
За себе си приех това за знак! Невероятен знак.
И много бих искала магията от това да е стигнала и за каузата на Яник.
И ако Екатерина чете,, .. не го изпускай мила.! .

Любов, която те моли за прошка с книга, не се среща всеки ден.
Нито от всеки. Нито пък човек среща Ангели всеки ден.
Или пък две декемврийски дъги .

Избрана си, да знаеш!