След_Радеви вълнения: Бойко май иска Президентска република?

„Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество султана. Аз не мога да остана тука и излазям“, тия приказки на Кириак Стефчов от култовата глава XI на „Под игото“ - „Радини вълнения“, ми дойдоха днес, щом чух, че премиерът Бойко Борисов е подал оставка. „Аз излазям!“, това е, което каза Борисов на българите, в чийто вот, вчера той сякаш провидя дългата ръка на Дядо Иван, протегната срещу местния султанат.

„От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ги избави цар Александър, от Русия!“, вика задъхано в тая глава щерката на Мичо чорбаджи, Събка, героиня от най - обичания български роман на Иван Вазов. Събка изрича това с голяма доза наивитет. Последван от тежко чувство на вина. Сигур толкоз тежко, колкото видяхме снощи в очите на загубилия кандидат-президент от ГЕРБ, Цецка Цачева. За загубата вина имам и лично аз, побърза да каже пред камерите на десетките телевизии тя, защото Борисов, наистина не и даде много време да се изкаже. Вината обаче, многото българи, не откриват у самата Цецка. Такива са повечето коментари по тв-студиа и социални мрежи в нета. А и снощи наглед се видя от камерите на журналистите, че Цецка Майка на нацията не стана, но затова пък, Бащата на народа е оплодил чиста загуба. Доколкото го познаваме, имаме едно на ум, че може и да е нарочно. Нарочно или не, можем да извадим неговите 10 грешки, с които стигна до безспорните проценти. Цецка Цачева е получила 36,16% от гласовете срещу 59.37 % за победителя Румен Радев.

Видя се още как Борисов взе думата веднага с включването на червените лампички на камерите, после Бъчварова зад гърба му каза нещо на Цачева, после Цачева се опита да си каже думата, но тъкмо се разговори и бе буквално избутана от микрофона от своя партиен лидер. „Аз също имам вина...“, успя да каже Цецка в тая ситуация..., забъркана от нейния партиен председател.

1. Пи-арите на Борисов са виновници за една от големите грешки – сълзите на Цецка в БНТ по време на дебата в четвъртък.

Сълзлив президент..., това едва ли се хареса някому. Президентът следва да е твърд, задгърбващ личното си преживяване, човек със самообладание.

2. Борисов обаче сам си забърка в едно двете независими по Конституция власти: Президенската и Парламентарната, която излъчва Изпълнителната в лицето на правителството.

По силата на какъв тип мислене, щом загубиш президентската власт, трябва да сдаваш изпълнителната? – на този въпрос, няма ясен отговор. Това, което на този етап е ясно със сигурност е, че Борисов осмисля по свой собствен начин принципа на разделението на властите. За него, вероятно, и парламентарната, и законодателната, и изпълнителната, и президентската, и местната – кметска и съветническа, и съдебната, а и не на последно място медийната власт, следва да произтичат от една партия. Очевидно, принципът на разделението на властите като гаранция за демокрацията, открит в трактата по политическа теория „За духът на законите“, публикуван за пръв път анонимно от Шарл дьо Секонда, барон дьо Монтескьо през 1748 година, за Борисов е неясен. Иначе няма как да обясним декларираните като принцип от партията му „европейски ценности“, на които Монтескьо полага една от основите – паритетът, взаимният контрол между видовете власти. Ценности, постоянно декларирани, но непотвърдени с адекватни действия. Действията на премиера от вчера насам не потвърждават, а поставят под въпрос поне една от тия основни ценности – разделението на властите президентска и парламентарна. Или поне, нейното традиционно разбиране. /Цялата власт на едно място, за образования човек е тоталитаризъм, отказът от парламентарната власт при лош резултат от президентски избори е уникално тълкувание на демократичните практики /.

3. Късното издигане на президентската кандидатура.

Медиите и опонентите предупреждаваха, че това е неуважително към българите, че се отнема от времето им за обмислянето на избора им за държавен глава. Никой не чу тези съображения. /Когато не чуваш хората, те тълкуват това като неуважение. На никого не му харесва, да не бъде уважаван. Когато внушаваш, че изборът на президент е предрешен, хората решават да ти покажат, че изобщо не си прав/.

4. Артикулиране на поведение на струната на Страха: „Ако не изберете нашия кандидат, подавам оставка“-

„Ако не изберете нашия кандидат, няма да има еврофондове“- „Ако не изберете нашия кандидат няма да има проекти за вашия град, село, паланка, община, училище, детска градина, квартал... /Когато хората са заплашвани, те се отвращават. И не ти гласуват доверие/.

5. Ангажирането на местната власт с набирането на гласове и провеждането на стотици местни „мероприятия“ по време на кампанията. Смесването на местната власт с президентската.

Снощи премиерът в оставка каза нещо, което националните медии не забелязаха, сякаш. Но на местните, няма как да им убегне: Ще анализираме работата на кметовете, каза Борисов. Може би, той смята, че е работа на кметовете, да набират гласове за вота за президент? Като как става това, не ми е ясно. За мен, това не е възможно. И не приемам, че работа на кмета е да се занимава с това - местната власт е друг избор, други функции, други задачи. Не приемам също, че кметът на която и да е община, има някаква вина за това, кой как гласува сам пред себе си в тъмната стаичка. Където упражнява най-свещеното си гражданско право, което никой няма право да манипулира, да изисква то да се изповядва, камо ли, да се фалшифицира. Това е оказване на натиск срещу свободата на избора.

Откриването на градинки, шадравани и прочие, също няма нищо общо с президентската институция. А совалките на министри, излишни. ГЕРБ не помни нашествието на Костовите министри с тежки мерцедеси преди местните избори през 1999-та, нито депутатските набези в совалки между градовете преди парламентарните избори през 2001-ва. Но хората помнят и знаят – това не им харесва. /Когато кмет или който и да е началник се опитва да ти каже, директно или подсещайки с успехите си, как да гласуваш, се ядосваш и правиш точно обратното, ако си свободен по дух човек. А демокрацията е за свободни хора. Другото е султанат/.

6. Бойко афишира ГЕРБ като Автентичното Българско Дясно.

Истината е, че въпреки едновременното членство с Европейската народна партия, заедно с ГЕРБ, Автентичното българско Дясно, доколкото остатъци от него са факт, е в електората на ДСБ и СДС. И сините не разпознаха Цачева като свой кандидат. Нещо повече – много се подразниха от тази кандидатура. Показаха го резултатите от изборите.

Икономическият растеж е резултат от развитието на бизнеса, политиката тук влияе само косвено и то – с отлагане във времето. Няма как за две години управление на правителството, бизнесът да тръгне, поради мерки на правителството. Всеки студент от Икономическия знае, че преди да се вдигне растежът или да падне, в резултат на каквито и да е мерки, трябва да мине време. И Лагът, не е толкова кратък. В малката и силно чувствителна на външни влияния българска икономика, успешните големи фирми са предимно експортно ориентирани и много по-силно повлияни от излизането или влизането в криза на външните пазари, отколкото от местната ситуация. Колкото до приходите, те се наливат предимно от постоянното увеличаване на косвените данъци – акцизите върху цигарите, алкохола и горивата са най-лесния начин да напълниш хазната, без да си мръднеш пръста за каквито и да е мерки в подкрепа на бизнеса. А увеличаването на събираемостта, е също резултат от растежа, когато има повече, бизнесът е склонен да дава и повече на държавата.

Снощи премиерът в оставка каза още нещо, което сякаш убягна на публиката – в думите му прозря засегнатост от коалиционните партньори, реформаторите и особено патриотите, които не гласували за Цачева. Това би било обяснимо, ако ставаше дума за вот на доверие в парламента, но президентският избор е мажоритарен и съвсем друг, всяка партия има право да реши дали да даде своята подкрепа и на каква цена. Както пък всеки гражданин, има право да реши, дали да я послуша. Затова и партийните централи на патриотите и сините, бяха не особено активни в агитацията си за Цачева. Те просто зачетоха правото на симпатизантите си да гласуват по съвест, не поискаха да налагат със сила каквато и да било подкрепа. Което е уважение към избирателите им. /Когато не уважаваш обикновения човек, твой избирател и го изнудваш, губиш неговата подкрепа. Опитни партии като ВМРО, например, добре знаят това/.

Някои неща трябва да си ги свършим сами. Няма как някой от Германия, да ни казва стъпка по стъпка какво да правим, нито как да използваме парите от Еврофондовете, къде да цъфтят туи и къде да се строи стадион. Потребностите, следва да си ги проучим ние, обществените поръчки, да си ги проведем сами. Така че да няма стадиони за милиони в Твърдица и Тулово, а казанлъшкият, например, да има вид от началото на 20-и век. Но най-вече - изразът „Европейски ценности“, следва да иде от сърцето ни и да знаем, що значи. Грешката по Точка 2 показва, в случая с ГЕРБ, това далеч не е така. Разбира се, те не биха приели такава оценка, но как иначе да си обясним изказването на Цачева в началото на кампанията, че човешките права можели да падат жертва на държавността. Е, по-късно се поправи, замени държавността със сигурността.

През последните три години президентът Плевнелиев ярко се различи от политиката на партията, която го излъчи за държавен глава. В неговия мандат имаше сложни задачи, временни правителства, протести, за които имаше опасност да прелеят в масови безредици, но той овладя ситуацията. Обаче неговата партия не му прости инициативите за електронното гласуване, налагането на вето, както и категоричната позиция относно отношенията на България с Русия и присъствието на НАТО в Черно море. Плевнелиев се опита да изгради собствен политически образ, както това направиха Жельо Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. Четвъртият президент също се разграничи в действията си от партията, която го издигна. А всъщност, точно това повелява Конституцията. Президентът да е президент на всички. Същата Конституция, за която за пръв път чухме от Борисов снощи да казва, че било време да се ремонтира....Може би, Бойко мисли, че президентската институция, би вършила повече работа на партиите, ако имаме Президентска република и тогава наистина изпълнителната власт и президентската ще станат едно и също. Защото президентът ще излъчва правителството. Вероятно това би устройвало Борисов. Така личната му драма, че няма как да бъде президент и шеф на изпълнителната власт едновременно, ще се разреши. Ще се свика Велико Народно събрание, ще се промени формата на управление, всички досегашни върховни институции на властта в парламентарната ни република, ще се закрият, включително Президентството на Радев. Тогава ще дойде Бойко, ще стане президент и ще назначи правителство. Е, ще мине известно време, през което ще изгреят Марешки и Слави, новият проект на Радан, но не звучи ли само този сценарий логично за самия Борисов? - само той може да даде нов простор на мечтите му за властта. И не е ли това спасителният отговор на въпроса за новата мисия на ГЕРБ – дълго искания от народа ремонт на Конституцията. Може би каузата за Президентска република, ще е новата кауза, на която ГЕРБ ще полети отново на крилете на всенародната любов. Нали народът точно това искаше в протестите от студа на 2013-та и жегата на 2014-та година, нещо, което така и не се случи. Бойко може би ще играе ва банк – за тотална смяна на системата. Ето, вече стана ясно, че ще подкрепя идеите от Референдума на Слави. Ако този, почти утопичен сценарий се разгърне, тогава на Борисов няма да му се налага, всеки път, когато нещо не му изнася и особено, ако това нещо е заченато в Русия, наивно и по възрожденски да се провиква:“Господа, аз излазям!“ Но засега, грешките си остават грешки, дори да са нарочни. Дори да значат натиск от Изток или изоставяне от Запада. Дори да са в името на бъдещи хипотетични големи конституционни реформи. Те остават. Поне докато не се разгърне новият план за спечелването на абсолютната любов на Негово Величество Българина, който вчера изненада дори самия себе си. Точно като в бунта си, така обично и масово четен в този, иначе толкова обикновен роман. Между впрочем, публикуван 146 години след „Духът на Законите“, но иначе – на светлини години далеч от изповядваните в това философско четиво съвсем автентични европейски ценности.