Без реимунизация с БЦЖ ваксина от тази година

Интересна промяна в имунизационния календар на Република България има от началото на тази година и тя е свързана с БЦЖ ваксината.

За тази промяна почти няма съобщения в пресата.
Под сурдинка за нея може да се научи от личните лекари.
Става дума за премахването от 1-ви януари тази година от Имунизационния календар на страната на реимунизацията за туберкулоза (БЦЖ ваксина) и проба манту за 11-годишните.
Съгласно същият този Имунизационен календар, който е нещо като здравна библия, всички новородени у нас се имунизират с ваксина срещу туберкулоза /БЦЖ/ и срещу хепатит Б в първите дни на раждането, до изписването им от родилния дом.

До сега на 11 години се правеше втора реимунизация, в зависимост от резултата при проба – манту.

Направената промяна и отпадането на реимунизациите е обяснено не от кой да е, а от националния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев пред в „Монитор“ на 14-ти януари така: Кунчев в момента е член на НОЩ- Национален оперативен щаб за борба с коронавируса.

"Промените се налагат, защото и животът се променя. Според това какъв опит се трупа у нас и навън и как се променя заболеваемостта, ние се опитваме да го направим такъв, че да е най-ефективен“./бел. авт. Става дума за имунизационния календар/.

По думите на д-р Кунчев пред същото издание тогава, промените в Имунизационния календар за 11 годишинте деца по отношение на БЦЖ ваксината и манту пробата са налагат, „защото няма никакви научни доказателства, че тези проверки с манту и след това БЦЖ-ирането дават по-голяма сигурност. Напротив - има достатъчно натрупан опит, който показва (конкретно опитът на Европа) - две трети от страните в Европа изобщо не правят туберкулозна ваксина. Останалата една трета от страните са основно от Централна и Източна Европа и правят една, само две страни - две, ние бяхме единствените в Европа, които имахме пет приема. Самата проба манту е специфична за разлика от всички останали и когато не се изпълни както трябва, много често дава неверни резултати и се налага да се БЦЖ-ират деца, които имат имунитет. Фактически изпълнението не е съвсем точно. По никакъв начин отпадането на тази проба не отменя възможността, който и да е, ако има съмнения, да я назначи и направи при специалист в тубдиспансера", е казал националният здравен инспектор д-р Кунчев.


Пак от началото на тази година в Имунизационния календар в България е намален и приемът на пневмококовата ваксина за деца до 6-месечна възраст от 3 на 2 дози, а при децата на 12-годишна възраст е въведена реимунизация срещу коклюш към реимунизацията срещу тетанус и дифтерия.

На фона на тези промени у нас, в последните седмици в световен мащаб се появиха различни съобщения и медицински тези, че по- ниската заболеваемост и по- лекото протичане на COVID-19 сред гражданите на България и на останалите страни, в които БЦЖ ваксината е задължителна, се дължи и на ефекта от прилагането й близо 7 десетилетия на няколко поколения българи, и то като задължителна в българския имунизационен календар.
БЦЖ ваксината, разработена от д-р Сребра Родопска е задължителна у нас от 1951 година, а пробно се прилага две години по- рано.

сн: д-р Сребра Родопска/ 24zdrave.bg

Нещо повече: на фона на тези съобщения, както и на факта, че страната ни е била единственият производител на тази ваксина и заради ефекта й, лично премиерът Бойко Борисов изрази намерение да се поднови отново нейното производство.

Дори беше анонсирана и предстояща среща на премиера с последния директор на фирмата, която я произвежда.

Интересно е как направените от началото на годината промени в имунизациите у нас, кореспондират с настоящата ситуация.
И дали националният здравен инспектор и другите оторизирани органи не биха преразгледали тезата си по отношение на реимунизацията с БЦЖ ваксината.

Съгласно актуалният Имунизационен календар в България, всички нейни граждани подлежат на задължителни имунизации и реимунизации. Има и препоръчителни.

Задължителни са имунизациите на:

всички новородени се имунизират с ваксина срещу туберкулоза /БЦЖ/ и срещу хепатит Б до изписването им от родилния дом
от втори, трети и четвърти месец децата се ваксинират срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, както и срещу хепатит Б, ако ваксината срещу хепатит Б е в състава на многокомпонентна ваксина
ако хепатит Б ваксината не е в състава на многокомпонентна ваксина, втора доза се прилага от първия месец и трета доза от шестия месец
между 7 и 10 месечна възраст на децата без белег от БЦЖ имунизацията в родилния дом се поставя БЦЖ ваксина след отрицателна туберкулинова проба
от тринадесетия месец децата се имунизират с комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит

Реимунизации:

от дванадесетия месец - реимунизация срещу пневмококови инфекции, но не по-рано от 6 месеца след прилагане на третия прием
от шестнадесетия месец - реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б инфекции, но не по-рано от 12 месеца след прилагане на третия прием
на 6 г. възраст - реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит
на 7 г. възраст - реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба
на 11 г. възраст - реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба
на 12 г. възраст - реимунизация срещу морбили, рубеола и паротит и реимунизация срещу тетанус и дифтерия
на 17 г. възраст – реимунизация срещу тетанус и дифтерия
при навършване на 25 години, както и на всеки 10 години след това - реимунизация срещу тетанус и дифтерия

Освен задължителните, съществуват и т.нар. препоръчителни имунизации. Те се извършват по желание на пациента срещу заплащане. Прилагат се на пътуващи в региони, в които съществува повишен риск от заразяване с определени ваксинопредотвратими инфекции; в региони, ендемични за дадените заболявания; на лица в неимунизационна възраст с придружаващи заболявания и повишен риск от заразяване.
Тук се включват ваксини срещу хепатит А, хепатит Б, грип, коремен тиф, бяс, жълта треска, ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш и с намалено антигенно съдържание на дифтерийната компонента, срещу морбили, паротит, рубеола, срещу менингококови, пневмококови, ротавирусни, хемофилус тип Б инфекции, инфекции с човешки папиломен вирус и други.