Уникални български костюми, народни носии, тъкани вълнени ямурлуци, дамски празнични гизди с ръчни бродерии, китеници, бареши, везани престилки и кенарени ризи, рокли от памук и естествена коприна с ръчно плетена дантела, които според експерти се оценяват на хиляди левове, Чипровски килими и тъкани сукмани с гайтани, се продаваха за суми от порядъка на 30- 50- до 100 лева максимум при лош пазарлък, на събора на русофилите, проведен през почивните дни край язовир Копринка.

Продавачи на безценното българско наследство, свидетелство за душевността и бита на българите и тяхната богата душа, бяха добре облечени и нагиздени автентични народни носии лингури- калайджии, които твърдят, че „стоката е от родопските баби, които вадят направо от сандъците“.


Според бъбрива продавачка, при обиколките по най-отдалечените родопски села, при свовоохотливост, бабата можела да извади и целия си сандък и да го даде на купувачите за 100-тина лева.
Сред това, което откривали из бабините ракли, били освен уникални автентични народни носии, кенарени завивки и покривки с бродерия и уникални бижута, пафти, златни и сребърни нанизи и украшения.


Според търговката с ярко червило и бели бузи, по много причини бабите щедро разтваряли сандъците: в единия случай просто защото им били нужни пари, „заради ниски пенсии“. Други с охота разказвали историите на ценните си гизди, но с болка споделяли, че нямало на кого да ги дарят и затова се надяват чрез продажбата им да стигнат до хора, които ще ги оценят.

Имало и трети продавачи на народно съкровище под формата на бродерия и плат: нищо неподозиращи или неоценяващи непреходната стойност на сътвореното от ръцете на българката от страна на нейните наследници, за които подобни дрехи в къщата „само въдят молци“.



Така недвижимата българска съкровищница от багри, история, бит, култура, колорит, душевност и философия, се оказва в ръцете на предприемчиви представители на пъстър етнос, който пък щедро го излага по поляните и тържищата.
От подобни „полеви музеи“ се възползват откровени ценители на народното, както и стопани на антикварни магазини, които изкупуват безценните български носии за без пари и после ги предлагат в пъти повече в магазините си или директно по утвърдени вече канали- за износ.

Безпощадна е пазарната логика и никой не може да обвини нито продавачите на подобни български съкровища, нито техните купувачи, при положение, че на практика няма държавна политика в това отношение и регламент.
За читалищата и театрите, откупуването на подобни съкровища пък често е непосилно. Там се разчита основно на дарения или почина „ някой да се сети“.
Така вместо в музеите или в читалищата, а защо не и в училищата, автентичните български и носии са по поляните, редом да найлонови панерчета, казармени алуминиеви канчета и захарен памук, и в личните ни гардероби.
И в това няма нищо лошо, стига да няма таван нихилизмът ни по отношение на българските ни дири. Нещо, за което утешение на етапа няма. Така един ден може да се окаже, че най- ценното, което имаме сме го пропилели и похабили.

Тогава, както и сега, ще посягаме към щамповани български бродерии или машинно бродирани тениски от памук за повече пари, отколкото броим за автентичния бабин сукман или шаяк на 100 години и везан с много мерак.
Както се казва „всеки шета на акъла си“, а“ народът на дробената си попара“.
Дотогава по българските поляни, превърнати щедро във втори площади за всенародни митинги и чествания на който за каквото му дошло, ще се чуват възгласи от рода на „ леле, каква красота“ до „това е престъпление“ при вида на проснати върху капаци на втора ръка автомобили или опънати на ръждива тел красиви народни носии, с дъх на време и история.

Ама народ, памет, какво да го правиш? !