Злати – не от приказката, а от Ковид-отделението

Видях Злати за първи път точно преди 4 години. Беше на 17. Тогава учеше в Хуманитарна гимназия „Св. Св Кирил и Методий“ в Казанлък. Въпреки крехкото си телосложение, тренираше вдигане на щанги и бе спечелила над 20 медала от различни състезания. Заради своите спортни постижения, за много добрия си успех в училище и огромното желание да помага на своето семейство, както и на хора в нужда, Златея получи ваучер за безплатен шофьорски курс. Той бе осигурен от учебен център „Интертурс“ със съдействието на обществения посредник на Казанлък Гинка Щерева.

Декември 2016 година

През ноември 2020 година Златея Чанталиева бе едно от момичетата, студентки по специалността „Медицинска сестра“ във Филиал Хасково на Тракийския университет, които влязоха като доброволки в Ковид-отделенията на различни болници. Третокурсничката Златея избра казанлъшката общинска болница и вече две седмици работи при екстремните условия на Ковид-пандемията.

„Медиците се нуждаят от подкрепа, а пациентите – от хора, които да са до тях и да им помагат в този тежък момент – обяснява решението си доброволката. – Трудно е на първа линия, но се чувствам на мястото си. Първата ми работа, когато се събудя сутрин, е да не се притеснявам от факта, че влизам в Ковид-отделение, да не се страхувам, а да вярвам, че всичко ще е наред. Много добре ме прие екипът на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ и с всеки изминал ден придобивам повече опит, научавам нови неща, чувствам се по-уверена“.


Злати като абитуриентка

Въпреки напрегнатите делници – Злати е редовна смяна всеки ден, тя е категорична, че се чувства добре. Признава: „Борбена съм, спортът ме научи да не се предавам“. И още – причината да избере доброволчеството е вътрешното усещане, че винаги трябва да прави добро. Още, когато директорката на Филиала в Хасково обявява, че се търсят доброволци, Златея си казва: „Това е моментът“. Кога, ако не сега човек може да помогне, да подаде ръка на хора в нужда, да направи добро?! В началото й се сторило лесно, защото не била навлязла в същността на работата, но днес си признава, че работата изобщо не е лека, много е натоварено, напрегнато, отговорно. „Но пък си заслужава – така човек се калява и изпитва себе си“, споделя още Злати.

Студентката III курс, специалност „Медицинска сестра“ във Филиал Хасково на Тракийския университет, не пропуска да отбележи, че увереност в тази ситуация й дава и много доброто обучение в университета. „Нашите преподаватели са изключителни професионалисти. Те ни подготвят да станем добри и всеотдайни медицински сестри, можещи и знаещи. Сама избрах тази професия и се радвам, че попаднах на хора, които дават най-доброто от себе си, за да ни научат. Благодарна съм, че в реална обстановка мога да прилагам практическите си умения по начина, по който са ни учили, и да трупам още опит“, споделя още доброволката.

... и днес

Освен работата в Ковид-отделението, тя се стяга и за януарската изпитна сесия. Работи, учи. Надява се да издържи колкото се може по-дълго на това темпо. Държи я спортният й дух, енергията, която блика от нея, но най-вече – доброто, в което безрезервно вярва. Момичето със златно име и златно сърце. Златея, но не от приказката, а от реалността.