Най-важно е да вземем първото стъпало без страх

Географ и демограф. Преподавател в СУ „Климент Охридски“.

Заместник-декан на Геолого-географския факултет по учебната дейност. Признава, че истински щастлив го прави интересът на студентите към работата му с тях.

Живее на пълни обороти и му личи дори по бързината, с която си служи с думите. Твърди, че не чака житейски възможности, а си ги създава сам.

Въплъщава в себе си десетки таланти: от преподавател с титла доктор по етно-религиозни конфликти, геоурбанистика, миграция на населението, сценарист на едни от най-гледаните български предавания, като „Стани богат“ и „Столът“, писател, любител на футбола, трикратен шампион в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думата“. Любител на екстремното.

Определя себе си като научен пътешественик. Автор на роман, превърнал се в балкански бестселър за кървавото близко минало време и войните - „Аз още броя дните“. Роман, разказващ за голяма любов между християнин и мюсюлманка по време на войната в Босна и Херцеговина.

Срещаме доц. Бърдаров по време на една от поредните му вдъхновяващи лекции пред млади хора.

Този път сме направо в десятката: невероятен подарък от съдбата навръх Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.

Защо да остана в България?

И защо да си тръгна?

Мотивите на един вдъхновяващ млад учен на България.

В едно по-ИНАЧЕ интервю.

За думите и хората .

Ние не оценяваме на какво уникално по своята същност място сме се родили.

На планетата Земя 71% са вода и едва 29% суша. На Земята има огромни и неблагоприятни за живеене територии. Само пустинята Сахара заема 9 милиона кв. км. Още 14 млн. км. е ледената пустиня Антарктида. Милиони хора по света живеят без нормална и качествена питейна вода. За милиони хора по света дневната дажба вода е 1 капачка. Малко над 1 млрд. души в света ежедневно гладуват. Още 1, 5 млрд. души са недохранени и над милиард и половина живеят с по-малко от долар и 25 цента на ден, което е минималният праг, определен от Световната здравна организация и от ООН за праг на бедност.

В света сега в над 200 точки се водят военни конфликти. В над 200 точки по света смъртта, сълзите и разрушенията са ежедневие. Болката, тъгата и страхът в детските очи - също.

От тази гледна точка аз наистина смело твърдя, че България е прекрасно място за живеене.

... заради уникалните кътчета в нея. Всеки един от нас си има своите си любими места. Те може и да не са от най-посещаваните и най-популярните, но са моите любими места и те ми дават гордостта, че съм роден в България. Пещерата „Дяволското гърло“, платформата в Родопите „Орлово око“, едно кътче край Белене, близо до Дунава, село Ковачевица в Родопите, са местата, където е част от душата ми.

... защото не ценим това, което имаме. Гордеем се с природата си, но сме я превърнали в даденост, без да я ценим. Превърнахме Черноморското си крайбрежие в огромна бетонна площадка, планините си в сметища, а горските пътеки в открити боклукчарници. И в крайна сметка стигнахме дотам, че да внасяме чесън от Израел, от една на практика пустинна държава.

... заради светлите й личности, изпреварили времето си. И за съжаление, като всички такива хора, останали неразбрани:

Апостолът на свободата Васил Левски, за когото знаем и много, и много малко. И слава богу, защото с присъщия ни инстинкт да се самонараняваме, и него щяхме да омаскарим. Докаран е в София месец и половина преди да увисне на бесилото, без през това време да бъде направен опит да бъде спасен.

Вълчан Войвода, който напуска България омерзен, предвидил какво ще се случи в свободното му вече отечество и така си спестява съдбата на друга българска светиня - капитан Петко войвода, който оставя здравето си по турските зандани, само за да лежи в затворите на свободна България.

Братята Евлоги и Христо Георгиеви, които дават всичкото спечелено от тях като търговци имане за просперитета на отечеството си. За да са спокойни в смъртта си, че са допринесли за неговото бъдеще.

Анастас Иширков - български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Останал без преки потомци, заделя скромни суми за родствениците си. Основната част от своите спестявания, ценни книжа и вземания, предоставя на СУ. Посветил целия си живот на географската наука, последната му воля е да отидат за стипендия за студент и награди за студентски научни трудове. Оставя малка част за погребението си и за надгробна плоча. По-късно завещаните пари изчезват, а книгите му потъват в забрава.

И всичко това е нищо пред съдбата, която сполетява Димитър Пешев. Човекът, който спасява 50 хиляди човешки живота от ужасите на Втората световна война, след Девети септември 1944 година е осъден от Народния съд на 15 години затвор за фашистка дейност и, забележете, антисемитизъм. Богати евреи се застъпват за него пред БКП и той е освободен. Завършва живота си в нищета и забрава през 1973 година.

... заради самотните тихи малки гарички, в които между два влака животът сякаш спира. Там можеш да срещнеш самотни поети, избягали от градския шум, и саможиви старци.

Обичам България заради свободата, която ми дава.

... заради тотално пустеещите й села с изкорубените къщи в тях, буренясалите гробища. Сакаш някакво невидимо бедствие е минало и с един замах е заличило живота в тези къщи. А къщите са като хората: няма ли кой да ги сгрее с присъствието си, изгасват в тиха самота.

Не обичам България заради безхаберието и нихилизма и най-вече заради мълчанието, с което посрещаме всичко случващо се в последните 30 години.

Като демограф, ще кажа, че това са години с най-тъжната статистика. Това са 30 години, в които България не излезе от тройката на държавите в Европа с най-висок отрицателен естествен прираст. Обиден и тъжен, срамен е фактът, че България е на първо място в Европа по обща смъртност - 15,2 промила, като има и общини в някои части на страната, където общата смъртност надхвърля 30 промила. Такава смъртност има само в райони с военни конфликти или поразени от мащабни епидемии в Африка и Азия. У нас коефициентът на демографско заместване е също повече от тревожен.

Когато започнах да се занимавам с демография преди 20 години, този коефициент на демографско заместване беше 100 на 124 души. Тоест, 100 излизат в пенсия, влизат нови 124 души в активна възраст. Сега, 20 години по-късно, той е 100 на 64.

България е единствената държава в света в цялата човешка история, в която един от двата пола, женският, през 2011 година по време на преброяването у нас, бе най-голямата група във възрастта 60-64 години. За 2017 година най-голямата група при жените в България е между 65-69 години. Това е истинска социална и демографска бомба. Всяка година населението на България намалява с между 50 и 60 хиляди души.

И всичко това ние посрещаме с горчиво мълчание.

За всичко това ние се оправдаваме с политиците, световната конспирация и Великите сили.

И за всичко това се оправдаваме, че такова е било времето.

Когато в една държава, в едно общество, интелигенцията мълчи, се случват ужасяващи неща.

... Крайно време е да се събудим и да осъзнаем, че всичко и единствено зависи от нас ...

Че живеем в най-благодатното време от цялата човешка история.

Време е да осъзнаем нашата огромна отговорност пред бъдещето на България.

В крайна сметка, когато изкачвате една стълба, знаете, че е най-важно да вземете първото стъпало без страх.

Просто изкачете и вземете първото стъпало без страх! Думите са на един много смел човек - Мартин Лутър Кинг, но звучат много актуално днес за България.

Много мои студенти идват при мен за препоръка, за да продължат да учат магистратура някъде навън. В Европа, по света. Аз винаги я давам с удоволствие, тъй като няма нищо по-хубаво от това да отидат и да вземат от световния опит. И в същото време я давам с тъга, тъй като не знам дали те ще се върнат.

Един ден дойде едно момиче, което учеше във Франция, и ми каза следното: „Много искам един ден да живея в България. Обичам България, но смятам, че и да се върна тук, няма да намеря нормална реализация за живот и семейство, за да се чувствам добре. Въпрос на време е, според мен, неизбежно е да напусна България рано или късно“. Тогава й зададох реторичен въпрос: „Неизбежно ли е наистина?“. Не. Неизбежно е едно: да успееш в България, но не сега, в този момент. Това момиче, което имаше възможност да работи в половин Европа при отлични финансови условия, събра смелост и се върна в България. Днес тя е реализирана в България, създаде семейство и... чака дете. В България. Така че - успехът в България е абсолютно възможен и постижим.

Защото трябва да имаш в живота си нещо повече от това да имаш всичко.

За мен, а сигурен съм и за вас, това нещо повече е, надявам се, че е така, е България.