След тази криза нищо няма да е същото като преди. Тя отваря полето за драматично преразглеждане на доминиращия идеологически модел в западния свят, обявен от Франсис Фукуяма през 1992 г. в “Краят на историята и последният човек”, основан на благовидния образ на един унифициран от пазарите свят, освободен от всяка пречка пред комуникацията, прекалено уверен в добродетелите на свободната търговия без граници. Тя повдига основни въпроси за крехкостта на хиперсвързания свят без граници.
Беил. на редакцията на zakazanlak.bg :
Това е част от тезата на Максим Тандоне, бивш съветник на френския президент Никала Саркози.
Хора от н мащаба на Тандоне никага не говорят като политиците- често на ангро, ей- така, на едро и с други мерки.
Думите на хора като Тандоне следва да се четат с молив..И да преминават не само през очите ни, а през умовете исърцата ни. публикуваме това негово становище съзнателно в раздела ни "Политика", убедени че случващото се в национален и глобален мащаб е много повече от една пандемия..
Ето какво пише още френският глобалист и футурист за френския "Фигаро".
С кризата на Ковид-19 от две седмици навлязохме в един от тези редки периоди, които могат да бъдат наречени исторически събития. Тя е първото голямо световно сътресение, пряко свързано с ускоряването на глобализацията. Настоящата криза се различава от всичко, което познаваме в миналото, съчетавайки световна здравна катастрофа, финансов и икономически крах, както и силно дипломатическо напрежение между съюзниците по въпроса за затварянето на границите. Тя смесва връщането на атавистичния страх от големите чумни епидемии (тази от 1340 г. е унищожила една трета от европейското население), дори и равносметката от коронавируса да няма нищо общо с този бич, и образа на “глобалното село”, пророкувано от Маршал Маклуън в началото на 70-те г. на ХХ век, като върховната последица от технологичния прогрес. Тази странна среща на хилядолетния страх и осъзнаването на рисковете на модерността придава на тази криза особено плашещ характер.
Кризата с Ковид-19 има тази особеност, че в сравнение с всички други познати кризи, ще засегне пряко и лично всеки един, както в професионалния, така и в личния му живот. Нито една сфера на ежедневието не е пощадена: транспорт, търговия, училище, работа… Тази криза не е само работа на държавата и на обществено решение. Изходът от нея не зависи от националните политики, а от индивидуалната и колективна дисциплина дори и в най-малкия всекидневен жест.
В подобна ситуация идеята за нация придобива целия си смисъл.
Тя се представя като общност, сплотена от заплахата и всеки член на която трябва да поеме своята отговорност пред опасността. Спасението няма да дойде от другаде. Що се отнася до политиките, приети във Франция, САЩ, Германия, Италия, Обединеното кралство - много от които приеха драстични мерки на затваряне и контрол на границите - всеки създава свое правило. При такива обстоятелства нацията упражнява най-класическата си роля - тази на защитник и убежище, като едно голямо семейство. Трагедията с Ковид-19 е източник на зрелищно връщане към националната идея като върховна ценност.
При този вид обстоятелства управляващите са изправени пред главозамайващо упражнение по еквилибристика. Ако направят твърде много, ще бъдат обвинени в прекален драматизъм. Ако не направят достатъчно, рискуват да бъдат обвинени в безотговорност. Веднага щом се задейства националната солидарност, трябва да настъпи примирие в предизборните и политически битки. Принципът на отговорността изисква въздържане при подобни обстоятелства от ненужни и прекомерни спорове. Всеки опит за експлоатиране на кризата, която се превръща в трагедия, ще се разглежда като демагогски. Времето на равносметката, критиките, установяването на отговорността и евентуалните политически санкции ще дойде след това.
След тази криза нищо няма да е същото като преди.
Тя отваря полето за драматично преразглеждане на доминиращия идеологически модел в западния свят, обявен от Франсис Фукуяма през 1992 г. в “Краят на историята и последният човек”, основан на благовидния образ на един унифициран от пазарите свят, освободен от всяка пречка пред комуникацията, прекалено уверен в добродетелите на свободната търговия без граници. Тя повдига основни въпроси за крехкостта на хиперсвързания свят без граници. Какви предпазни мерки трябваше да се вземат? Какви практики допринесоха за рухването на световната икономика и финанси като къща от карти?
Коронавирусът е също огромен урок по скромност за модерния човек,
убеден, че е овладял капризите на природата и на съдбата си. Тази световна криза показва колко неконтролируема остава историята, въпреки бързия технологичен прогрес. Шарл Пеги ни бе предупредил в “Клио, диалог за историята и езическата душа” (Clio, dialogue de l’histoire et de l’âme païenne):
Именно тук, приятелю, е може би най-голямата мистерия на събитието, именно тук е мистерията и самият механизъм на събитието, историческото, тайната на моята сила, приятелю, тайната на силата на времето, мистериозната времева тайна, мистериозната историческа тайна, самият времеви механизъм, исторически, разглобената механика, тайната на силата на историята, тайната на моята сила и моето господство…
Непредвидимостта винаги ще има решаващо място в историята.
Автор: Максим Тандоне
Авторът, Максим Тандоне, е бивш съветник на френския президент Никола Саркози. Той е автор на книгите Histoire des présidents de la République (История на президентите на Републиката) и на Parias de la République (Париите на републиката).
Със съкращения
Превод от френски: Галя Дачкова
* Публикуваният текст е от сайта glasove.com
Заглавието е на редакцията на zakazanlak.bg
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!