Тя е от 16-мата инженери, които през месец юли 2021 година защитиха дипломните си работи към Технически университет - София, Филиал Пловдив, по Студентската програма на „Арсенал“. И получи оценка „Отличен“. Красива и енергична млада жена, за която никак, ама никак не можеш да предположиш, че има четирима синове и две висши образования. Величка Сотирова, от скоро заместник-началник на цех 130 в Завод 3.

Динамиката се усеща във въздуха

Стаята ѝ не остава без хора. Работници от цеха, на който от месец е заместник-началник, се допитват до нея, консултират се. Разговорите са кратки, точни, без излишни обяснения. Личи си, че делникът е напрегнат, динамичен и всяка минута тук се цени. Но точно това харесва младата жена – да има движение, работата да върви стегнато, организирано, за да се постигат добри резултати.

Величка Сотирова е от Бургас. Възпитаничка е на Езиковата гимназия за чужди езици в родния си град, с немски език и биология. Стяга се да кандидатства медицина. Тогавашната ѝ мечта я отвежда в Стара Загора, където завършва „Ветеринарна медицина“ в Тракийския университет. После придобива квалификация за специалист в ДВСК. Още като студентка се запознава със съпруга си Минчо Минчев. На 21 години вече е майка на момче – първородният Христо, днес красив 17-годишен младеж. И съдбата отрежда след Христо да се появяват още трима юнаци – Радостин, който вече е 13-годишен и тренира борба в Спортното училище в Стара Загора, Георги – на 8 години, и Димитър – на 5. Мъжка майка, но и мъжко момиче е Величка Сотирова. Защото хъсът, с който говори, действа и отмята задачите, показва силен характер, целеустременост, упоритост. А, образно казано, „дините“, които е понесла под мишницата си, не са две, а много повече.

През 2010 година с Минчо се преместват от Стара Загора в Мъглиж, където си купуват място в местността „Барите“, в самата гора. Имат си къща, градинка, животни. Имат и 2 къщи за гости, но зимно време посещенията значително намаляват и Вили решава да започне постоянна работа, защото децата растат, а доходите от семейния бизнес не стигат. Постъпва в „Арсенал“ – първо като монтажник на боеприпаси. Тогавашната началничка на цех 130 в Завод 3 Ива Колева от пръв поглед харесва младата жена.

Упорита, амбициозна, справя се с всяка ситуация

Взема я като помощник в склада, а после я назначава за магазинер. И не се излъгва в преценката си. Постъпила през ноември 2016 година, Величка още на следващата година се записва в Студентската програма на „Арсенал“, която се осъществява съвместно с Технически университет - София, Филиал Пловдив. Така, младата жена ходи на работа, гледа 4 деца, къща, двор, домашни животини, помага в семейния бизнес, който основно е поел съпругът ѝ, и учи. При това заляга здраво над лекциите и трупа практически опит в производството. Дипломната ѝ работа е „Проектиране на хоризонтална пневматична самозасмукваща пълначна машина“, която подготвя под ръководството на инж. Иван Петров от отдел КАПП в „Арсенал“. Рецензент ѝ е инж. Алексей Богданов, заместник-директор на Завод 3. Защитава я с отличен. За деня на защитата става в 3 часа сутринта, за да приготви огромна, бухнала погача – една от нейните запазени марки. С нея посрещат членовете на комисията, както повелява народната традиция.

За успешното завършване на второто си висше образование е благодарна още на директора на Завод 3 инж. Георги Добрев, на заместник-директора Стоян Дачов, на началника на цех 130 Димитър Димитров, които много ѝ помагат. Всъщност, Димитров, който бе дългогодишен финансов директор на Община Казанлък, винаги е имал точна преценка за своите кадри. И той вижда бликащата енергия у Величка, лекотата, с която усвоява спецификата на производството и се справя със задачите, желанието да се развива, умението бързо да взема решения, подобренията, които въвежда в системата. Предложението му тя да стане заместник-началник на цех 130 се приема единодушно.

Надявам се да не ги разочаровам,

казва Величка Сотирова, която знае, че носи огромна отговорност пред тези, които са ѝ оказали доверие, и пред 150-те души от колектива. „Работата е много динамична – във всеки един момент трябва да се знае какво става в цеха, да се следи за детайли, за наличности в склада, обработват се документи, сметки се правят, - споделя младата жена. - Много ми помагат магазинерите Ивета Тюлева и Калина Тодорова. Изключително ми е интересна работата, усвояват се нови изделия, непрекъснато има динамика“. И ученическата ѝ мечта – да е ветеринарен лекар, вече е спомен от миналото. Днес Величка Сотирова е насочила енергията и амбициите си да стане добър инженер, знаещ, можещ, да тежи на мястото си като специалист.

Всеки ден благодаря на Бог за всичко, което имам,

прави житейската си равносметка Вили. „Децата ми са отговорни, добре възпитани, големите се грижат за по-малките. Христо помага и на баща си. Гордея се с тях, - споделя още младата жена. - Съпругът ми е изключителен. Той е поел семейния бизнес, грижи се за дома ни, когато съм заета, гледа децата. Не дели работата на мъжка и женска. Прави невероятно вкусни агнета на пещ и боб в гърне за хората, които посещават нашите къщи за гости, а аз съм майсторката на питките. През лятото ходим в Бургас при моите родители и сестра ми. Благодарна съм за всичко, което имам, и може би затова се чувствам на 20“.
И още един щрих в нейното наситено ежедневие. Ако не е на работа, не учи за изпити, не е в градинката у дома, не шета в къщите за гости, не се занимава с децата или не върши нещо друго, Вили рисува. Навремето кандидатствала в Художествената гимназия, приели я, но избрала Езиковата в паралелка с изучаване на биология, защото искала да следва медицина. Младежката си мечта тя осъществила с първото висше образование в Тракийския университет. Настоящата е насочена към инженерните науки. И с упоритост и воля я постига.