100 години "Арсенал" в Казанлък: СОФИЙСКИ АРТИЛЕРИЙСКИ АРСЕНАЛ

СОФИЙСКИЯТ АРТИЛЕРИЙСКИ АРСЕНАЛ - 1891-1924 ГОДИНА

Преди да бъде преместено в Казанлък преди 100 години, предприятието се е намирало в Русе – до 1891 г., и в София – до 1924 г. От Софийския арсенал са запазени сградите, в които днес са Музеят за съвременно изкуство и Националният музей „Земята и хората“. На мястото на построеното през 1934-35 г. ново Гарнизонно стрелбище в днешно време е изграден мемориалът „Гарнизонно стрелбище“.

Софийският артилерийски арсенал

С Указ №10 от 29 януари 1896 г. на княз Фердинанд Софийският артилерийски склад бил преименуван на Софийски артилерийски арсенал. Създаването на САА е във връзка с организирането на модерна масова армия у нас, по подобие на другите европейски държави.
След като в състава му влизат Разградският артилерийски арсенал и Шуменската артилерийска работилница, към 1900 г. Софийският арсенал става най-голямото техническо учреждение в страната. Състоял се от 3 отдела: Артилерийски, Патронен и Огнестрелен. Работниците му наброявали 432-ма души.

Вътрешните правила

Всеки кандидат за работа се запознавал с Правилника за вътрешния ред – това се смятало за сключване на договор. Работното време било между 9 и 11 чáса. Всяка седмица, 20 минути извън работното време, работниците почиствали машините. Пристигането и напускането на работното място ставало с металически номер. При закъснения или явяване в нетрезво състояние били налагани глоби. При отсъствие без разрешение работниците се смятали за самоволно напуснали. При съкращение били предупреждавани 15 дни по-рано, без право на претенции.
Поръчките и изразходените материали се описвали в специална книга. Заплатите, между 20 и 30 стотинки на час, се определяли от времето и качеството на извършената работа. Водена била Книга за успеха на работниците, в която се описвало присъствието им за месеца. На тези, които били в отпуск, и на учениците не се заплащало.
От първата заплата на работника се удържала 1/3 – срещу инструмента, даван на ръка и връщан при уволнението. При допуснат брак работниците заплащали материала. При травма по време на работа те получавали ½ от заплатата си най-много за 20 дни. Лекуването ставало безплатно в арсеналската лечебница или в дивизионната болница – срещу заплащане на храната. Продоволствията – хляб, месо, брашно, зеленчуци, сапун, дърва, захар и др., се доставяли по договор. Било забранено внасянето на книги и вестници, освен тези с техническо съдържание. Забранени били разговорите по политически теми. Работниците имали право да се оплачат на началника на Арсенала само с разрешение от преките си началници. Военнослужещите в САА носели специални отличителни знаци – с изображение на пръсната граната. За офицерите те били от месинг, а за подофицерите и войниците – боядисани с жълта боя.
През 1913 г. в САА била издадена заповед за отдаване на почит. Чрез поздравление и сваляне на шапка по-младите отдавали почит на по-старшите, калфите – на майсторите, а работниците – на техниците. Скоро излязла нова заповед, според която работниците се задължавали да отдават почит и на началниците: за мъжете – със сваляне на шапка, за жените – с кимване. Работещите на машини наведени отдавали почит с изправяне, сваляне на шапка или кимване, а работещите седнали – с обръщане на лицето или кимване. При посещение на висши началници всички ставали на крака.
Със заповед на Военното министерство №268 от 23 април 1896 г. за празник на Софийския арсенал бил определен Гергьовден.

Арсеналът – най-голямото промишлено предприятие на Третата българска държава

Своето разширение и развитие Софийският арсенал дължи на дългогодишния си началник – 18 години, генерал-майор Стефан Белов, завършил Михайловската артилерийска академия в Петербург. Той бил педант при приемките, изделията били винаги първокачествени. По негово време са построени много огнестрелни складове, устроена била Шуменската работилница, в която се обработвал дървеният материал за САА. От 1918 г. ген. Белов е Главен интендант в Министерството на войната.

Ген. Стефан Белов

Тъй като нямало лаборатория за изпитанията, качеството на материалите било проверявано чрез различни практически способи. През 1897 г. от фирмата Carl Schenck, Darmstadt, била получена машина за изпитване на стоманите на якост, огъване и смачкване. По-късно тя е преместена в Казанлък.
През 1905 г. били започнати нови производства – на патрони, капсули и др. Производството на гилзи и куршуми за денонощие достигало до 200 хиляди броя, а на снарядени патрони – до 1 милион.
През 1909 г. Софийският арсенал бил преструктуриран – с отделения, работилници, опитно стрелбище и лаборатория. До началото на войните, 1912-1918 г., той представлявал многофункционално предприятие със сложна структура, бил най-голямото промишлено предприятие на Третата българска държава. Личният му състав се състоял от 30 офицери и подофицери, 26 чиновници, 93-ма войници и 768 цивилни работници.

Мобилизацията

Схема за изпитване на артилерийски снаряди, 1914

По време на мобилизацията, 1912 г., в САА материалната част била поправяна много бързо и изпращана на артилерийските части. Тулският възпитаник Красев написал Ръководство по прегледите и поправките на стрелковото оръжие – ценно помагало за години напред.

През 1913 г. Арсеналът изпратил в Одрин новосформирана подвижна работилница от 385 души и две роти от по 4 и 8 взвода.
През 1914 г. бил изработен Правилник за ползването на стрелбището. То се намирало до Перловската река, от него е останало името на квартала „Стрелбището“. Изпитателните стрелби се извършвали срещу Витоша, в открит коридор, дълъг 200 метра и ограден с каменни зидове, завършващи с напречна валова стена, настлана с пясък. В малка масивна постройка от 180 кв. м били поставени станоците и измервателните уреди.

Подготовката на технически кадри

Ръководният състав на Софийския артилерийски арсенал, 1918

В периода 1905-1923 г. Арсеналът подготвял технически кадри, вкл. за армията, на своя територия. Първата Школа за технически кадри, преместена по-късно в Казанлък, е създадена още през 1896 г. – всяка година по 10 младежи започвали 4-годишно обучение за майстори-оръжейници. Организирани били и други курсове; 9 души били обучени в пиротехническото училище при Михайловската академия в Петербург и в оръжейната школа в Тула; открита била 2-годишна школа – на основата на полувисш институт.

Главна артилерийска работилница на армията

От 10 септември 1915 г. в Арсенала била обявена пълна мобилизация. Сформирани били 3 подвижни работилници. До 1 декември 1918 г. той се наричал Главна артилерийска работилница на действащата армия.
В хода на Първата световна война били създадени нови работилници, старите били разширени. Химичната лаборатория извършила 280 анализа.
Стрелбището било снабдено с различни прибори, сред които 5 хронографа „Буланже“ – уреди за изпитване на началната скорост на куршума. От тях днес са запазени само два екземпляра – единият е в „Арсенал“, другият е в Австрия.

Хронограф „Буланже“, 1914

След войната на Софийския арсенал било разпоредено да прекрати всякакви поправки на оръжия и бойни припаси или направа на части за тях

След Ньойския договор,1919

С този договор на страната ни били поставени пагубни за военната промишленост условия. Останалото след войната въоръжение било предадено или унищожено. На Софийския арсенал, единствената фабрика за производство на оръжие, със закон било позволено да работи 250 дни в годината. От предприятието били иззети внесените машини и оборудване. Картечната работилница и Арсеналната рота били закрити. Поръчките и броят на работниците рязко намалели.
Зачестили синдикалните прояви. На 1 май 1919 г. било проведено голямо протестно шествие – с над 5 хиляди души, вкл. работници от съседните квартали. Пламенна реч, заради която бил уволнен, произнесъл Петър Митев, работещ в САА, председател на металоработническите синдикати. По късно, по повод 100 години от рождението му, Митев посмъртно е удостоен със званието „Почетен член на колектива на МК „Фр. Енгелс“.

Идеята за преместването на Софийския арсенал

Икономически, политически и стратегически причини наложили предприятието да бъде преместено на по-подходяща територия. Идеята за изграждането на една комплексна фабрика, в която да се изработват по 1000 артилерийски снаряда дневно и бездимен барут, възникнала още през 1912 г. – за да не бъде армията в такава голяма зависимост от другите държави, въпреки че суровините трябвало да се купуват пак от чужбина. Въпросът дълго време не намирал решение – стойността на такива фабрики възлизала на ок. 20 млн. златни лева. Няколко чуждестранни фирми, вкл. от Германия и Франция, се ангажирали с построяването, но поставили тежки консеционни условия за срок от 50 години.
Оставал другият начин – българската държава да се справи сама. С проучването на ново място бил натоварен началникът на САА Калин Найденов. Според представения от него доклад, на условията за бъдещата военна фабрика отговарял град Търново. Имало предложения за Сливен и други градове, но до 1924 г. преместването не се осъществило.

Подготви: Мария Рашкова, автор във в. "Трибуна Арсенал"