100 години "Арсенал" в Казанлък: РУСЕНСКИЯТ АРТИЛЕРИЙСКИ АРСЕНАЛ

РУСЕНСКИЯТ АРТИЛЕРИЙСКИ АРСЕНАЛ, 1878-1891

От 146-годишната история на „Арсенал“ 100 години са на територията на Казанлък. До установяването му тук през 1924 г. предприятието се е намирало в Русе, след това в София.
„Арсенал“ означава склад и/или фабрика за оръжия и муниции. Преносното значение на думата е средства за побеждаване.

Българската земска войска

След Освободителната война,1877-78 г., пред страната ни стояла задачата да си създаде собствени въоръжени сили. Препятствията били огромни – нямало военна продукция, финансовите средства и ресурсите били крайно ограничени.
С руска помощ била създадена Българска земска войска. Това станало много бързо, тъй като според Берлинския договор,1878, руското военно присъствие в България не можело да надвишава 9 месеца. Задачата на войската била да „поддържа спокойствието, реда и безопасността в страната“, след което да функционира като постоянна наборна армия.
Общата ѝ численост била 31400 души, състояла се от 29 пехотни дружини, 7 артилерийски батареи, 6 конни сотни и 2 сапьорни роти. Към нея били зачислени и 2400 руски военнослужещи. Един от началниците ѝ бил генерал-майор Пьотр Паренсов – първият български военен министър.
Земската войска била снабдена с въоръжение, облекло и снаряжение, но голямата част от оръжието, повредено във войната, се нуждаело от ремонт.

Руската подвижна работилница № 3

Работилницата включвала артилерийско и оръжейно отделение и лаборатория. През м. юни 1878 г. от Свищов тя била преместена в Русе – в изоставени турски гробища, а според някои сведения – на територията на кораборемонтния турски арсенал. Съставът ѝ бил от 450 души – офицери, оръжейници, чиновници, шлосери, ковачи, дърводелци, стругари. Разполагала с много машини, инструменти, резервни части и материали.
Благодарение на княз Александър Дондуков-Корсаков – императорски комисар в България, и ген. Едуард Тотлебен – главнокомандващ на Действащата руска армия на Балканския полуостров, Руската подвижна работилница №3 била оставена на България безвъзмездно – с условието в нея да се извършват и всички поправки на оръжие на руските войски до изтеглянето им от страната.

Рождената дата на „Арсенал“

През 1983 г. ръководството на МК „Фридрих Енгелс“, със специално писмо, се обръща към Централния военен архив – ЦВА, гр. Велико Търново, с молба да бъде установена рождената дата на предприятието. Ползвайки архива и на Министерството на народната отбрана, ЦВА дава следния отговор: „Рождената дата на предприятието е между 13 юли 1878 г., когато е направено предложението подвижната работилница № 3 да остане за България, и 18 септември 1878 г., когато се съобщава, че е разрешено тя да остане в България и е преминала на подчинение на началника на артилерията на Българската земска войска”.

Основоположник на отбранителната промишленост в България

Русенският артилерийски арсенал, 1878 г.

Така, на основата на материалната база, опита и кадрите на Работилница №3, с Указ №1 от 8 юли 1878 г. на княз Дондуков, е създаден предшественикът на днешния „Арсенал“ – Русенският артилерийски арсенал – първото военно-промишлено предприятие в България, поставило началото на оръжейната ѝ индустрия. Основната му задача била да се грижи за ремонта и поддържането на артилерийското и стрелково оръжие в българската войска и да изработва резервни части за него.Русенският арсенал укрепвал бързо: били разкрити редица работилници – механична, железарска, ковашка, леярна, дърводелска, бояджийска и сарашка; доставени били нови машини и съоръжения; обучавани били майстори по оръжейното дело. Била учредена техническа библиотека от 460 тома, повечето доставени от Русия. Част от нея днес се съхранява в библиотека „Искра“ - Казанлък.

Стругаро-фрезовата работилница, 1879 г.

В началото на 1885 г. в Арсенала работели 232-ма души. Били обособени три отдела – артилерийски, оръжеен и за боеприпаси. Артилерийска обсадна рота се грижела за охраната му. Тъй като при куршумите бил даван голям брак, била създадена Химическа лаборатория, първата в страната – за изследване качествата на материалите.
Работното време било 10 чáса. Работниците се подчинявали на началника на Арсенала само на територията на предприятието. В РАА имало само 1 фелдшер, той завеждал лазарета и оказвал първа медицинска помощ. Три пъти седмично болните били преглеждани от военен лекар. За празник на Русенския арсенал бил определен 21 май – Св. Св. Константин и Елена. За пръв път, с молебен и закуска, той е отбелязан през 1886 година.

Първият началник българин на РАА

Първите ръководители на Русенския арсенал били руски специалисти. Първият началник българин, от 1884 г. до 1886 г., е ген. Симеон Ванков – първият в страната артилерийски инженер, рядко културен и образован човек, завършил Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, владеещ 7 езика. „Храм на техниката в цяла България“, - така Ванков наричал Арсенала. През 1885 г. в Русе той създава първото българско техническо дружество, на което бил и първият председател.
През 1884 г. княз Александър Батенберг посетил Русенския арсенал и останал извънредно доволен. С височайша заповед той изказал благодарност на всички офицери, подофицери, служители и работници, а кап. Ванков бил награден с орден „За заслуга“.

Ген. Симеон Ванков

Впоследствие, заради активната му позиция против режима на княз Батенберг и заради това, че бил ярък русофил, Симеон Ванков бил арестуван. Той избягал от затвора и емигрирал в Русия, където заемал важни постове в руската армия и в народното стопанство. Става професор, носител е на много ордени и медали. Умира през 1937 г., погребан е с големи почести в Москва.

Сръбско-българската война,1885

Голяма роля за бляскавата българска победа в тази война имал Русенският арсенал. В него били ремонтирани 3000 Крнки, 5000 Бердани, 3500 Мартини, 800 артилерийски саби, 20 обсадни оръдия. Изработени били 750 саби и 200 ножа, 600 кавалерийски седла и др. За фронта заминал и сформираният в Арсенала, за първи път в страната, Летучий артилерийски парк – бързо подвижен отряд от 60 до 100 специални коли за подвоз на артилерийски системи. Арсеналът, заедно с флота, който бил под негово командване, имал заслуги и за окомплектоването на Софийската подвижна оръжейна работилница.
След войната Русенският арсенал поел ремонта на цялото повредено оръжие на войската. Работата непрекъснато се увеличавала, внасяло се ново оборудване от чужбина. Към 1887 г. той се утвърдил като надежден ремонтно-производствен център.

Арсеналът – център за обучение на оръжейници

Почти всички ръководни кадри в Русенския арсенал били завършили оръжейни школи в Русия. Българските специалисти били недостатъчни, затова на служба останали много руски специалисти. За своите нужди и за нуждите на войската Арсеналът започнал ежегодно да провежда курсове за обучение на оръжейници. Офицерите били изпращани за 4 месеца да се обучават в Русенския арсенал. Той се превърнал в Център за обучение на оръжейници. Така в предприятието започнали да се създават традиции в образованието и квалификацията – в него израснали голям брой квалифицирани работници и специалисти.

Закриване на Русенския артилерийски арсенал

От 1 януари 1891 г., заради реорганизация във войската, с княжески Указ №178 от 3 декември 1890 г., Русенският артилерийски арсенал бил закрит. Помещенията на брега на Дунава трябвало да бъдат освободени за нуждите на Дунавския флот.
Оборудването, лабораторията, документацията и 30 души от ръководния и техническия персонал били преместени в София – в Софийския артилерийски склад, създаден през 1888 г., за да се грижи за артилерийското и пехотно оръжие, изработването на резервни части за него, боеприпаси и др. Складът се намирал в живописната местност Курубаглар, дн. кв. „Лозенец“, където растели орехи, вишни, сливи, диви круши. До 1894 г. единствената двигателна сила в него била една парна машина, доставена от Швейцария.

Подготви: Мария Рашкова, автор във в. "Трибуна Арсенал"