Преди 100 години за място на бъдещата държавна военна фабрика бил избран Казанлък. Съображенията били много: градът е в центъра на страната, с добро географско разположение – между Стара планина и Средна гора, със защитена равнинна част, има река, удобен транспорт, работна сила, подходяща територия за разполагане на работилниците и съоръженията – с възможности за разширяване.
Преместването на Софийския артилерийски арсенал (САА), преименуван на Военна фабрика, става със Закон, приет от ХХІ-то Обикновено народно събрание на 26 декември 1924 г. Законът е утвърден с царски Указ от 9/25/ януари 1925 г. и публикуван в Държавен вестник, бр. 238 от 26 януари 1925 г.
Арсеналът в София става клон на Военната фабрика. Малцината работници, останали в него, експедирали за Казанлък материали и инструменти и изпълнявали поетите до момента поръчки. Там през 1929 г. от месинг била отлята монументалната фигура на лъва на Паметника на свободата. Този клон просъществувал до 1945 г.
Ген. Иван Вълков
Основната заслуга за преместването на Софийския арсенал в Казанлък е на ген. Иван Вълков, който по това време бил министър на войната /1923-1929 г./.
Създавайки поминък на местното население, той записва името си в историята като благодетел на родния си град. Затова му е присъдено званието Почетен гражданин на Казанлък.
Ген. Иван Вълков
Ген. Вълков е роден на 31 януари 1875 г. в семейството на търговец на коне. С отличие завършва през 1904 г. Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург. Със съпругата си Лидия Зудилина имат едно дете. Преподава във Военната академия, участва в Балканската и в Първата световна война, директор е на Картографския институт, председател е на Военния съюз, активно участва в Деветоюнския преврат, 1923 г., става военен министър и реорганизира българската войска. Под негово ръководство се провеждат репресиите срещу участниците в Септемврийското антифашистко въстание,1923 г., и атентата в църквата „Св. Неделя“, 1925 г.. Награден е с орден „Св. Александър“ – I степен, и с други ордени. След освобождаването му от поста военен министър става пълномощен министър в Рим.
След 1944 г. е арестуван, въдворяван е в различни лагери. Заради репресиите през 1923 г. и 1925 г., през 1954 г. Върховният съд го осъжда на смърт. Президиумът на Народното събрание заменя присъдата с 20-годишен затвор. Тогава генералът е на 79 години. Умира в Старозагорския затвор през 1962 г.
Местността Кашът
През март 1924 г. военна комисия начело с ген. Вълков и представители на САА пристигнали в Казанлък и определили новото място на Арсенала – местността Кашът, южно от жп линията до р. Тунджа. Още през м. май с. г. в Казанлък пристигнали голяма група строителни работници и материали. Закипяла усилена работа, тежка и мащабна. В нея се включили и много мъже от Казанлък и околните села. Ръководел я артилерийският техник Иван Енков Петков. Всичко ставало с изключителна бързина: отчуждаването на имотите, планирането, строителството. Построени били първите сгради, запазени до днес.
Първата постройка в ДВФ – снарядната работилница. Сградата днес, 2024 г.
Преместването
Работилниците, тежките съоръжения – 10-тонен релсов кран, вагрянки, покривни железни ферми, парни чукове, стругове, преси и др., оборудването, материалите и документацията били преместени с неимоверни усилия и с примитивни средства. Кервани от коли и каруци ги превозвали от казанлъшката гара по черен път, дълъг 2 км. Натоварването на най-големия парен котел станало с два танка на 30-тонен вагон. Цялата тази дейност била извършена за 20 дни от 10-ина работници.
В Казанлък пристигнали и голям брой ръководители, специалисти, чиновници и работници. Тъй като подбалканската жп линия все още не била построена, много от тях пътували в командировки от Казанлък до София и обратно по 10-12 часа през други градове. Преместването на семействата, особено на тези с малки деца, било невъобразимо трудно.
Огромна заслуга за организираното преместване на Арсенала има началникът на Военната фабрика от 1924 до 1929 г. ген. Димитър Стоенчев, завършил Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, участник във войните, награден с орден „Св. Александър”– ІV степен.
Ген. Димитър Стоенчев
Той бил голям враг на разхищението на материали и лично контролирал използването им. Под негово ръководство в редовна експлоатация са пуснати първите работилници – снарядната, струго-фрезовата, леярната, силовата централа и др.
Първата леярна работилница
На 20 септември 1927 г. предприятието е окончателно преместено от София в Казанлък.
Само след няколко години се наложило разширение на фабриката – през 1932 г. били отчуждени още 47 дка ливади, 46 дка ниви, 242 дка общинска мера и 176 дка общинска гора.
Държавна военна фабрика
От 10 ноември 1934 г. Военната фабрика е преименувана на Държавна военна фабрика. От тази дата е и първата бланка в Казанлък с това наименование – с № 65. Основното предназначение на фабриката, според приетия Закон за ДВФ, е да произвежда и поправя всички военни материали, необходими на армията, полицията, пограничната стража и други охранителни органи, както и изпитване на нови образци.
Производствените и административни нововъведения
В Казанлък, за първи път в страната, било поставено началото на редица нови производства: капсули, противогази, бездимни барути, течности за бойните спирачки и връщачи на оръдията, каски и други.
От 1927 г. функционира Оптическата работилница – за поправки на оптически уреди, секундомери и часовници. За придобиване на опит наши специалисти били изпращани в „Цайс“, Германия, и в Холандия. През 1938 г. за работилницата е построена нова сграда.
През 1934 г. започва производството на противогази – с наименованието „ДВФ“. Работилницата била оборудвана с машини и съоръжения от немската фирма „Дрегер“.
В патронната работилница, една от най-големите промишлени сгради в страната по онова време – 2000 кв. м, работел Константин Григоров – перфектен специалист-оръжейник и утвърден изобретател, един от първите кадри на ДВФ, дошли със семействата си от София. Той лично ръководел усвояването и производството на 18 вида боеприпаси и пръв въвел специални оперативни тетрадки за записване на новите разработки.
През 1974 г. Григоров е удостоен със званието „Лауреат на Димитровска награда“. Утвърден е за Почетен член на колектива на ОЗ „Фр. Енгелс“ и получава пожизнен пропуск за предприятието.
През 1931 г. в ДВФ е поставено началото на Вътрешната охранителна служба и на Противопожарната служба. През 1935 г. била създадена длъжността комендант. Той съставял плановете за отбрана и следял за влизането и излизането на външни лица.
От 1 юли 1932 г. влиза в сила Правилник за стимулиране на персонала. Премиите били 3 вида: работна, за прослужено време и за подобрения и изобретения. Размерът им – от 15 до 25%, бил определян според йерархията. Новопостъпилите и отсъстващите работници не получавали премии.
Барутната фабрика
През 1935 г. е завършено строителството на първата в страната Барутна фабрика за бездимни барути. Материалите били превозвани по коларски път, прокаран през ливадите и горите. Скоро била построена теснолинейка – главната снабдителна артерия до построяването през 1938 г. на нормална жп линия.
Барутната фабрика, 1942 г.
Тухлите за строежа се изработвали на място. За две години били направени над 1 млн. тухли. Създател на барутното производство във фабриката е инж. Петър Зеленгоров. Машините и съоръженията за Барутната фабрика, докарани от Франция през 1935 г., били толкова качествени, че преживели два пъти гаранционния срок.
През 1936 г. били произведени първите оръжейни и артилерийски барути. Първите количества пироксилинови и ловни барути са произведени през 1942 г., след като фабриката била разширена. През следващите години ДВФ–Казанлък е най-мощното предприятие в България.
Подготви Мария Рашкова
collin gael преди 1 месец
collin gael преди 1 месец