На 10 март се навършват 73 години от спасяването на българските евреи от депортация в нацистките лагери. През март 1943 година е направен опит и казанлъшките евреи да бъдат депортирани, но той се проваля. Димитър Пешев е българският политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
Днес, 73 години по-късно, е любопитно да се знае каква е била еврейската общност в Казанлък и как те са живели. Казанлъчани, запознати добре с историята на своя град, си спомнят, че последният български евреин в Казанлък се казвал Исак и е напуснал този свят преди около година на преклонната 90-годишна възраст. Махалата, където са живели някога българските евреи е около ПМГ „Никола Обрешков“ по сегашната улица „Шипченска епопея“, до „Розариума“.


Днес са запазени само няколко еврейски къщи, които съхраняват спомените за своите обитатели. Това са къщите на Руфат Биджерано, Буко Давидов, Исак Алмалех, фамилията Каталан.

За еврейската общност в града на розите разказва казанлъчанинът Стефан Бозаджиев в едно свое изследване, което предостави на сайта: zakazanlak.bg. Стефан Бозаджиев е завършил ПМГ „Никола Обрешков“ и право в Софийския университет. В момента работи в сферата на културния туризъм, член е на Съюза на екскурзоводите в България.


Ето какво се случва в Казанлък в началото на миналия век:
Запазвайки се като отделна общност в града, евреите стават неделима част от ежедневието на казанлъчани, обогатяват го и му придават колорита на български град, пример за междуетническа и междурелигиозна толератност.
След световната икономическа криза в края на 20-те години на XX век, засегнала и Казанлък, започва известно оживление в стопанския и културен живот на града. За този подем несъмнено имат принос и евреите тук, които се занимават предимно с търговия. Има и 7 лекари, 2 зъболекари, аптекари, чиновници, занаятчии, обущари, шивачи, шапкари, фризьори и т.н.
Магазините на търговците евреи се намират главно около центъра на града и на север от Царската чешма – по улиците “Скобелевска” и “Искра”. Има много и най-различни магазини – “Лилия”, “Златен лъв”, “Есперанто”, “Морето на шушоните”, „Зелена звезда“ магазин “Овца”. Има и занаятчии - стъклар “Чупи-купи”, тенекеджия, прекупвач на кожи. Сред уважаваните евреи са аптекарката Карола Биджерано и д-р Рафаил Биджерано.
През 30-те години евреите в Казанлък са били около 300 души и са живели основно в своята махала. По това време се събират в хаврата – синагогата /днес сградата не съществува, била е в двора на ПМГ “Никола Обрешков”/. Организират се редовно томболи с награди, а с парите от билетите се оказва помощ на по-бедните еврейски семейства. “Пурим” е един от най-веселите и колоритни еврейски празници. Тогава се отбелязва избавлението на евреите от персите с помощта на еврейската Естир. На този ден еврейски семейства раздават “мавлачи” /нещо подобно на карамел/, не само на своите роднини, но и на българските си приятели.
Пак през 30-те години евреите в Казанлък имат хор, където се пеят песни на иврит, и еврейска театрална трупа, която поставя пиеси с библейска тематика. В периода 1935-1937 г. съществуват две еврейски спортно-гимнастически дружества – “Макаби” и “Ашхмер”.
Човекът, който и днес казанлъчани знаят със сигурност, е Буко Давидов, първороден син на Давид Каталан и баща на актрисата Луна Давидова. Той организира вечеринки, томболи, детски спектакли и има особен принос в развитието на културния живот в града.
В края на 30-те години идва и краят на безпроблемното и спокойно съществуване на еврейската общност. След приетия от XXV ОНС Закон за защита на нацията, българските евреи са лишени от граждански и политически права, отстранени са от стопанския живот на страната, а имуществото им е конфискувано. На 17 юни 1943 година всички евреи от Казанлък, Стара Загора и всички еврейски семейства, които вече са преместени от София в нашия град, са интернирани в Северна България – Лом, Видин, Плевен, Враца. Сутринта на същия ден гарата е изпълнена с изпращачи българи. Качвайки се на влака, евреите плачат и пеят, но не псалми от Библията или еврейски песни, а “Шуми Марица” и „Тих, бял Дунав” – така до гара Тулово. Научавайки във Враца за кончината на цар Борис III, дълбока скръб обзема сърцата им. На деветия ден от смъртта му двама равини отслужват панихида в памет на царя.
След 9 септември 1944 г. казанлъшките евреи се завръщат в родното си място – с разсипано имущество, но щастливи, че са живи. Новата власт обаче също им създава проблеми – не признават трудовия им стаж, национализират имотите им и др. Ето защо, след създаването на държавата Израел болшинството казанлъшки евреи емигрират там.
Има и такива, които остават в Казанлък до края на своя живот.