В момента са 20. Малки и по-големи деца от ромската махала „Кармен”. Любопитни да учат, да играят футбол, тенис на маса и джага, да се занимават с изкуство. И да бъдат въвеждани в християнските добродетели с интересни и достъпни уроци по вероучение.



Всичко това се случва в Казанлък. В една Света обител, която още отдалеч прави впечатление със своята визия – подредена, спретната, чиста. Католическата монашеска общност „Салезиани на Дон Боско”. А католическата църква от източен обред „Свети Йосиф” е винаги с приветливо отворени врати.




Детски гласове и звън на китари се чуват откъм специално обособените зали в сградата на общността – това е т.нареченият Център за информиране, консултиране, обучение и подкрепа. Осем момчета репетират за празничния съботен ден – свирят на китари и с удоволствие влизат в роли за сценката, която ще представят днес, 28 януари, по случай празника на ордена. На 31 януари се навършват 129 години от смъртта на покровителя на общността Йоан Боско и 23 години, откакто Салезианите на Дон Боско се установяват в България. Градът, който избират за осъществяване на своята социална дейност, насочена към деца и младежи в неравностойно положение, е именно Казанлък.

Как точно става изборът на нашия град за мисията на общността, чийто патрон е обявеният от папа Пий XI светец Йоан Боско, разказва казанлъчанинът инж. Стефан Папукчиев в своята книга „История на енорията „Свети Йосиф”. На 6 март 1994 година епископ Методий Стратиев изпраща писмо до отците Салезиани в Прага, в което официално потвърждава, че приема предложението им да работят в България и ги кани в ръководената от него Католическа апосторска екзархия.

Когато двамата чехи отец Петър Немец и отец Антон Коман идват в България, натоварени със задачата да изберат място за своята дейност тук, обикалят страната и търсят подходяща енория. Апостолическият екзарх по това време им предлага да започнат в Казанлък. Те харесват града и се установяват. Най-напред пригаждат места за битово настаняване и едновременно с това - стая за параклис. След време преустройват складовете на бившето детско заведение в църква. Всъщност това помещение - днешната католическа църква от източен обред „Свети Йосиф”, е строено от епископ Епифаний Шанов именно за храм. През 1921 година той купува имот на ул. „Пейо Яворов” и превръща една от стаите на къщата в параклис. След като се установяват в Казанлък, отците салезиани правят строежа на сегашния храм. В самото начало те смятат да посветят църквата на братята Кирил и Методий. Но високо ерудираният казанлъчанин Иван Папукчиев, католик от източен обред, разбира за идването на братята салезиани в града и просълзен от вълнение отива при тях. Именно той им разкрива, че този храм си има светец-патрон и това е Свети Йосиф.

Архимандрит Петър Немец с двамата доброволци

През януари 1995 година идва официалното нареждане за основаване на монашеско католическо общество на Салезианите на Дон Боско в енорията „Свети Йосиф”. За негов първи директор е назначен отец Петър Немец. И досега той ръководи общността в града, установявайки отлични отношения както със свещениците от православните храмове в града, така и с местната власт и гражданите.


Отец Петър Цвъркал

Днес огромната социална и пасторска дейност на ордена в Казанлък сe движи от архмандрит Петър Немец и отец Петър Цвъркал. С децата от ромската махала се занимават и двамата доброволци от Европейската доброволческа служба – Вацлав Якубичек и Ян Томига. Деца и младежи, от които обществото извън светата обител, общо взето, не се интересува, са намирили своя дом тук. Именно посветилите се на благородното дело отци и доброволците се грижат тези момчета да се образоват, да развият чувството за отговорност към самите себе си и към обществото, да бъдат полезни, да имат цели в живота и да ги постигат, да вярват в християнските ценности и да ги съблюдават.



В момента две момчета живеят на пасион към ордена и учат в казанлъшки училища. Тези, които идват от махалата почасово, се обучават по различни предмети, занимават се с музика, спортуват в залите и на специално изграденото спортно игрище в двора на светата обител, учат вероучение. Отците и доброволците организират спортни турнири с деца от Стара Загора, където салезианите строят храм и учебен корпус в кв. „Лозенец”, правят походи в планината, екскурзии. Момчетата привличат свои връстници и броят на децата, посещаващи центъра към монашеската общност, непрекъснато расте.

В продължение на години братята салезиани организират и курсове за доброволци от цяла България, които се обучават за аниматори - как да работят с малолетни и непълнолетни от рискови групи, да ги образоват и интегрират. Към ордена работи и фондация „Дон Боско България” – клон Казанлък, която се грижи за разработката на проекти, с които се подкрепя финансово социалната дейност. Сериозен принос към каузата на салезианите има и фондация „Оазис”.

И така – с вяра в Бога, с всеотдайност и последователност, отците салезиани в Казанлък неотклонно следват мисията на своя покровител Йоан Боско, посветил изцяло живота си на бедните и изоставени деца и младежи, на тези, които изпитват нужда от обич. ”Обичайте се като братя, направете добро на всеки и лошо на никой”, завещава на смъртния си одър духовникът, обявен за светец през 1934 година. Днес салезианското семейство присъства в 130 страни по света. 129 години след кончината на Дон Боско продължава започната от него мисия за възпитание и подкрепа на деца и младежи. Едно от тези семейства е в Казанлък и работи с упоритостта на хора, знаещи цената на детското щастие.