Официалните документи не казват много по този въпрос. Нито т.нар. Библия на „Арсенал” – издание от 1983 година, проследяващо целия път на военното производство в България след Освобождението - от Русенския артилерийски арсенал, през артилерийския склад в София, по-късно наречен Софийски артилерийски арсенал до построяването на Военната фабрика в Казанлък.

За офицерските балове над първия собствен водоизточник на завода говорят по-скоро разкази, предавани от поколения казанлъшки фамилии, свързани с „Арсенал”, които създават колорита в неговата строго техническа история.


Преместването на Софийския арсенал в Казанлък през 1924 година е свързано не само със строителството и оборудването на цехове и работилници, но и с изграждането на собствено водозахранване. Всъщност, едно от условията за избиране на място за новата фабрика е именно това – да бъде до изобилна вода. Първият кладенец на територията на „Арсенал” се намира близо до днешния фирмен музей.
Водоизточникът функционира и до днес, но още преди близо 85 години е бил елегантно маскиран с прекрасна каменна беседка. Според арсеналци, беседката е била специално проектирана, а акустиката точно в центъра на пода с формата на окръжност е перфектна. Затова мястото било използвано за произнасяне на речи и приветствия, за провеждане на официални церемонии, както и за офицерски балове. Дали прочутите в началото на миналия век офицерски балове са се провеждали точно тук, е доста спорно да се твърди. Но подобна представа определено носи романтичната носталгия по едно безвъзвратно отминало време.


За значението на каменната беседка говори единствено една черно-бяла фотография от 1935 година. На нея целият инженерно-технически състав на Военната фабрика се е строил за кадър точно пред тази беседка. Вероятно и тогава мястото е било еблематично за новия завод, който ще се превърне в едно от най-важните предприятия не само за Казанлък региона ,но и за индустрията в България.


Текстът е от новия брой на в. "Трибуна Арсенал"