Петър, който построи мост между човека и Бога
„Всеки храм е един мост – между душата и духа на човека, между отделните човеци, мост между човека и Бога”, такава е философията на Петър Иванов, който на 29 юни – празникът на апостолите Петър и Павел, откри параклис в родното си село Дъбово. От идеята за построяването на храма до неговото освещаване навръх Петровден, изминават 21 години. За младия мъж това е почти половината от житейския му път до днес, но пък са години, изпълнени с мисълта, че строи не сграда, а дом на духа, събиращ цялото човешко търсене на смисъла на живота и връзката му с Бога.

Слънчев юнски ден, в който белият параклис е като статуя в една живописна градина с цъфнали рози, с ухаещи зокуми и зелена прохлада. Прекрасно изработеният кръст на върха на храма достолепно се откроява на фона на небесната синева. Камбаната е отлята в казанлъшка фирма, иконите са рисувани от казанлъшкия художник Румен Рачев и старозагорката Недялка Ямакова, д-р по теология. Иконостасът е изработен от майстори от Тревненската художествена школа. Познатият на казанлъчани отец Георги от църквата „Света Троица”, който сега служи в Мъглиж, и неговият син отец Орлин, който е свещеник в Николаево, осветиха Божия дом, носещ името на светите равноапостоли Петър и Павел, и пожелаха на всички миряни здраве и благодат.


Един светъл юнски ден, изпълнен с толкова много добри дела и мисли, в които като в огледало се отразяват всичките тези 21 години труд, усилия, тревоги и надежди, съпътстващи издигането на параклиса.

Петър Иванов e възпитаник на Художествената гимназия в Казанлък, от втория випуск на специалността „Лютиерство”. Неговият първи преподавател е известният лютиер Едрьо Едрев, Почетен гражданин на Казанлък, когото Петър и досега счита за своя опора. Основният му учител по лютиерство е Христо Николов Христов, човек отдаден на своите ученици и на професията си. Само 3 години, след като завършва гимназия, Петър поема по широкия свят. Работи в Чехия, Гърция, Франция, Германия. Най-дълго време остава в Италия – цели 15 години, където има свое лютиерско ателие. Работи много - цигулки, виоли, чела, контрабаси, арфи. Наричат го с уважение и обич Пиетро Монти. Често приятели и съседи го виждат, яхнал мотоциклета, за да си отдъхне от делничното напрежение... Животът му изглежда подреден, безоблачен, изпълнен основно с упорит труд, но предизвикателствата не закъсняват. Разделя се със съпругата си италианка, а съдбата го отвежда на Албиона. В мегаполиса Лондон се вписва успешно, но една идея, започната в родното Дъбово, не го оставя на мира. И той периодично се връща в България, за да я осъществи – стъпка по стъпка, до този 29 юни. Денят, който е чакал цели 21 години и който ще запомни за цял живот. Мостът между духа човешки и Бога, съграден със собствените му ръце и с огромната му вяра, е официално открит и осветен.

„Всичко започна през 2001 година. Рисувах църква в старозагорското село Маджерито. Построи я една жена – Гана Нонова – връща се в началото на историята Петър. – Докато изографисвахме църквата, бях отседнал у тях и всяка вечер, до среднощ, си говорехме с нея за вярата, за духовността, за религията... Рисувах денем, вечер говорихме по теми, които ме вълнуваха, с хора, близки до мен по дух. Така се роди идеята да построя параклис. Признателен съм на Гана Нонова, защото тя е катализаторът една идея да стане реалност”. И започва – сам копае основите на храма, сам залива бетон, сам гради стени. Помагат му за покрива, изработването на иконите и изографисването на стените поверява на колеги художници, иконостасът е дело тревненски майстори, като всички дейности Петър финансира със собствени средства. Пълна подкрепа в начинанието получава от родителите си Иван и Делка Иванови, от цялата задружна фамилия, както и от бившата си съпруга. В духовното пътешествие, на което Петър се е отправил в годините назад, опора в Лондон му дава и българката Елена Кларк, която е психолог по професия и призвание. Елена живее в столицата на Обединеното кралство от близо 20 години, но не прекъсва връзката си с Родината.


Историята на параклиса, съграден от Петър Иванов, е дълга, изпълнена с много труд и с административни процедури. Два пъти Митрополията му отказва строителството, защото е в частен имот. После получава разрешение, но срещу декларация, че няма да извършва търговска дейност в него. Засега не е получил разрешение да постави мощи на светец в храма, но се надява и този въпрос да се реши. Когато прави първата копка, трима свещеници освещават мястото, днес параклисът вече е издигнат и е осветен. Започнал като семеен, не се знае дали занапред тук няма да намират духовна опора потърсилите я в беда и радост жители и гости на Дъбово.

„Много Петрови дни минаха в живота ми от началото на тази идея – споделя Петър Иванов. - Този ден съм го чакал с години и ще го запомня завинаги. Но той е и едно начало, което ще продължи, защото храмът е мостът ни с Бога, по който вървим всеки ден от своя живот”. Петровден ден тази година е неговият ден, двоен празник. Щастлив е. Личи му по усмихнатото лице, по сърдечните прегръдки, с които посреща и изпраща всеки от своите гости, дошли да го поздравят с успешното начинание, по плановете, които не иска да прави, за да не разсмива Бог, но които няма как да не са в главата му. Личи му по очите, пълни с онeзи топлота и виталност, които те карат да вярваш, че добрите хора живеят на тази земя. И ти си ги срещнал.