На 16 октомври се чества празникът на българските Военновъздушни сили. На този ден през 1912 година двама български летци – поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, за първи път използват самолета като бойно средство в небето над Одрин, демонстрирайки ударна мощ и качества в печелене на битки. Тази дата се превръща в символ на най-добрите традиции във военната авиация. През 1963 година 16 октомври е обявен за празник на авиацията и на Военновъздушните сили. Но за начална дата за Българските ВВС се счита 20 април 1906 година, съгласно Указ на княз Фердинанд.
Първото военно авиационно учебно заведение се създава на 28 септември 1914 г. на летище Божурище под името Авиационна школа. Тя открива официално дейността си като Аеропланно училище на 26 ноември 1915 г. Закрито в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор на 1 ноември 1918 г. и в условията на изплащане на тежките следвоенни репарации то възстановява дейността си на 15 декември 1923 г.
Това пише военният пилот проф. д.в.н. полк. Димитър Недялков, преподавател във Военна академия „Георги С. Раковски“. Повече от 30 години той посвещава на изследователска и събирателска дейност, свързана с българската авиация и самолетостроенето в България. Автор е на 19 монографии, на книгата „Самолетостроенето в България”. Неговият най-мащабен труд е „История на българската военна авиация”.
През 1926 г. училището се премества в Казанлък, като пилоти се приемат за обучение и като юнкери във Военното училище в София. През 1927 година се подписва договор за концесия с чешката самолетостроителна фирма „Аеро-Прага”, която избира Казанлък за създаване на новата фабрика. 3 години след установяването на "Аеро-Прага" в Казанлък, през 1930 година, се налага държавата да търси друга фирма, която да строи самолети. Идва италианската компания Caproni-Milan, която купува съоръженията на Aero-Praga. Новите собственици изцяло приемат предложението на българската страна за влагане в производството предимно на български материали, предварително да се одобряват от правителството произвежданите самолети и да се прави надзор на дейността от Българска държавна самолетна контрола. Приема се името Самолетна фабрика „Български Капрони“- Казанлък. До 1938 година се строят предимно учебно-тренировъчни самолети, съобразно ограничителните изисквания на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничен обем монтажни и ремонтни работи при заплащане на ишлеме по договорена калкулационна схема с Министерство на войната.
Строителството на самолети в Казанлък подпомага обучението и възпитанието на авиационните кадри, които се създават в Аеропланното училище. Връзката учене - производство - работа е много добре синхронизирана. Като конструктори участват изявени български инженери и специалисти като Цветан Лазаров, поканен през 1933 г. за технически директор на фабриката. Остава като такъв до 1936 г. Изпитателните и приемателните полети се извършват от български пилоти като инж. Петко Попганчев.
От 1940 година училището в Казанлък е Въздушно училище, което заедно с Въздушното техническо училище в Карлово и Въздушните школи през 1942 г. сформира Въздушни на Негово Величество войски – Въздушни школи.
В периода 1932-1942-а в Казанлък са построени серийно осем типа самолети. След изтичане на концесията държавата поема цялата собственост. Летището на Овощник става база за летателно обучение.
Самолетната фабрика в Казанлък, снимката е предоставена от Петя Големанова
От 1 октомври 1942 година Самолетната фабрика става клон на Държавна военна фабрика - Казанлък. Сформирани са 3 отделения със 123 работници. За началник на Самолетната фабрика е назначен подп. Иван Стефанов. Поради установени неудобства при ремонта на самолетите, две години по-късно – на 28 октомври 1944 година, със заповед на Министерството на войната Самолетната фабрика била прехвърлена на подчинение на командира на Въздушните войски.
До 1945 година се завършва заложената отпреди серия "КБ 11 - Фазан“ и се правят планери за начално аерообучение по немски лиценз. Започва строителството и на бойни самолети.
Единствените двумоторни самолети в България - „КБ 6 - Папагал”, се строят в Казанлък. Всички български самолети носят имена на птици - „Чучулига“, „Папагал“, „Пеперуда“. Фабриката се прочува с безмоторните си самолети. Създават се инженерни кадри и отлични специалисти, което е допринесло за разцвета на Казанлък
Една година след края на Втората световна война – на 12 септември 1945-а, новото Народно военновъздушно училище (НВВУ) за подготовка на летци пилоти и авиотехници се пребазира от град Казанлък на летище Враждебна.
„Връзката на Казанлък с авиацията е много голяма”, казва проф. Недялков, проследявайки историята на Аеропланното училище и Самолетната фабрика в града. Благодарение на предоставения от него богат архив от снимки и документи в Музея на фотографията бе подредена изложбата „Самолетостроенето в Казанлък”. Експозицията обиколи редица градове и институции и предизвика огромен интерес.
Fdshga преди 1 година
Fdshga преди 1 година