На кого да се случи, ако не на мен. Днес докато водех дъщеря си към парка, намиращ се в кв.“Васил Левски“ в близост до училище „Никола Вапцаров“, видях една възрастна жена, около 75 – 80 годишна да стои на земята на улицата.

Доближих се до нея и започнах да я разпитвам, за да разбера защо е сама и какво прави на улицата. Жената започна да ми разказва, че живее наблизо на ул.“Тракия“ 6 и ме помоли да я заведа, но след като ме попита от къде пия вода и ми посочи земята с думите „ От там ли?“ се усъмних в адекватността й. Продължих да я разпитвам, като я водех към парка, поне да е някъде на сянка, защото днес е горещо, настаних я да седне, а аз се отдалечих и позвъних на 112, като обясних състоянието на жената и, че няма видими рани, но не е от ромски произход или клошарка. Беше облечена с вълнен пуловер и дебело сако, а обувките и бяха обути наобратно. Не разбрах името й, каза ми, че роднини са я оставили на това място и, че те са се нагласили и са излезли.

Докато разговаряхме една жена, работеща в Дома за деца с увреждания, й донесе топла супa и бутилка с вода. Забелязала жената още сутринта, но поради ангажимента си към децата, нямала възможност да я наблюдава, но след като забелязала, че я водя и разпитвам, дойде да помогне с каквото може.

След като дойдоха полицаите, разбрахме, че се казва Фахрие или поне така каза, че децата са й носители на златен медал, а мъжа й работи като фризьор, но дали е така няма как да знаем. Служителите на реда я качиха в патрулката и казаха, че ще се погрижат за нея, ако не живее на посочения адрес, то поне ще опитат да намерят близките й.

Ако някой от града я познае, нека сигнализира и да се надяваме роднините й да бъдат по-внимателни следващият път.