На 26 октомври православната църква почита паметта на Свети Димитър Солунски, загинал за християнската вяра в началото на IV век. Той е един от любимите светци на българина. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм в Солун. В деня на неговата памет тук се стичат поклонници от цял свят.
В българския фолклорен календар Димитровден е празникът, който бележи първия прелом във времето и стопанските дейности. Счита се, че светецът носи зимата. Той пристига на червен кон, а като разтърси брадата си (или ръкавите на дрехата си), започва да пада сняг. Това е денят, в който сезонните работници, наети на Гергьовден, се разпускат и получават своето възнаграждение за целия период. Някои от тях започвали да стягат годежи и сватби. Затова Димитровден почитали като празник на ратаите, чираците, строителите.
В народните представи най-често светците Димитър и Георги са близнаци, разделили си годината по братски. На Георги се паднало лятото, на Димитър – зимата. Съществуват също легенди, според които свети Димитър е брат на Архангел Михаил.
На този ден празнуват всички, които носят името Димитър, Димитрина, както и производните им. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година. Правят се общоселски курбани, големи семейни трапези, извиват се пъстри хора, звучат красиви народни песни.
Gqcxth преди 2 години
Gqcxth преди 2 години