Вчера ви разказах за една старица, която намерих седнала на улицата и за една мила дама, която пък я нахрани и й поднесе вода. Името на тази жена е Таня Стойчева и днес си позволявам да пиша за нея, защото за такива хора трябва да се казва, да се показват действията им и да се взема пример.

Казват, че милосърдието е присъщо на Човека. Да, на Човека, а не на хората, защото само Човекът може да погледне с очите на страдащия и да изплаче неговите сълзи. Само той може да се зарадва искрено на хубавото, на щастието на някой друг, без да му завиди или хейтва. Тази жена Таня Стойчева е ето такъв Човек за мен.

Вчера, след като свършва работа, Таня отива до полицията, за да разбере какво се е случило с възрастната жена. Научавайки, че може би никой не се грижи за нея ,че утрешният ден тя много вероятно ще попадне пак на улицата, гладна и жадна, минава през Дирекция за социално подпомагане, и подава молба с цел да се помогне на старицата. Ангажира се също да следи дали това ще се случи и кога.

Ако това не е Добро, то не знам тогава кое е. А поуката ли? Колелото на живота се върти и не се знае къде ще спре за нас. В този забързан свят, където парите са водещ фактор, времето – по-ценно от живот и нови ценности, различни от старите, има лъч надежда и светлина в тунела.Защото Доброто не е изчезнало съвсем.