200-годишен чимшир в Казанлък се бори за „Дърво с корен”

Рядък вид вековно дърво – 200-годишен чимшир, намиращо се в централната част на Казанлък, бе номинирано в 2 категории на конкурса "Дърво с корен" за тази година. В основната категория „Дърво с корен 2019” то е между 10-те финалиста, а в допълнителната категория "Вековните дървета говорят" се нарежда сред 3-те финалиста. От всички номинации казанлъшкият чимшир е единственото дърво, което се класира за финала в две категории.

Онлайн гласуването за „Дърво с корен” започна на 3-ти октомври и ще продължи до 31 октомври т.г., за да се излъчат победителите. Всеки може да подаде гласа си в двете категории, в които фигурира казанлъшкият 200-годишен чимшир – в класацията „Дърво с корен 2019” и „Вековните дървета говорят”. За целта трябва е да се влезе в сайта https://bepf-bg.org в рубриката "Дърво с корен" и да се кликне на "Гласувай за любимо дърво". Единствено е необходима валидна електронна поща и да се следват инструкциите. Гласуването не отнема повече от минута.

Номинацията за вековното казанлъшко дърво е направена от Стефан Саранеделчев, Димчо Димитров, Румяна Василева и Петър Илчев.

Дървото се намира от северната страна на блока на бул. „23 пехотен Шипченски полк” 17. Тук на 28 февруари 2019 година бе открита паметна плоча на първото лютиерско ателие в Казанлък на Братя Георгиеви по случай 100 години лютиерско изкуство в България. Чимширът някога е бил в двора на ателието. Потомък на първите майстори лютиери е юристът Стефан Саранеделчев, дългогодишен съдия в Окръжен съд – Стара Загора, и автор на поредица от книги, в които задълбочено изследва и запечатва родовата памет на своята фамилия и на казанлъчани. Благодарение на неговите усилия и на живущите в блока, издигнат на мястото на ателието на Братя Георгиеви, вековното дърво продължава да живее.

В анотацията за казанлъшкия чимшир се казва: „Това дърво заслужава да стане любимо и на други българи, защото носи спомена за видни наши сънародници и интересни събития, за отминалия романтичен свят на казанлъшките възрожденски дворове, в които чимширът не е бил рядкост като днес. То е символ и на упоритостта в отстояването жизнеността на едно рядко срещано дърво, въпреки превратностите на живота, предизвикани било от човешката намеса, било от природата.”