България със сигурност не е фактор на световната гейминг сцена. По-запознатите може би ще се сетят за заглавието Tzar: The Burden of The Crown, което в края на 90-те предизвика фурор не само у нас.
На 17-и септември в платформата Steam излезе най-новата българска игра - Marko: Beyond Brave. Тя е дело на младото независимо Studio Mechka, създадено от програмиста Боян Василев през 2016-а. Той завършва висшето си образование във Великобритания със специалностите „Международни отношения“ и „Международно право“, но бързо променя професионалната си посока. В екипа, създал играта, работят още аниматорите Бианка Ташкова и Теодор Христов, Цветелина Тодорова (работила по потребителския интерфейс) и Ели Генова, която създава образа на Марко. Саундтракът, който съвсем скоро ще бъде наличен за слушане в популярните музикални платформи, е дело на Явор Пачовски и ScoreTwins
Първоначалната идея на създателите на концепция предвиждала това да е мобилна игра с работно заглавие „Хайдути срещу извънземни“. Смятайки, че това звучи „скандално и интересно“ и ще привлече бързо вниманието на потребителите. В крайна сметка обаче избират Крали Марко за главен герой.
В тяхна история братята на Марко, селските юнаци, не успяват да се противопоставят на триглавата ламя Змей Горянин, която е похитила селцето им. Самият Марко, селският келеш и дърводелец, воден от мисълта за спасяването на братята си, успява да събере умения и оръжия, които в крайна сметка водят до трансформацията му от малкия Марко до Легендата.
„Искахме да разкажем история, която е за нашия район – не само България, но и за Балканите. Трябваше ни фигура, която да е разпознаваема. Крали Марко е много противоречива личност спрямо историческата и митологичната, легендарната фигура. От едно място на друго има много различни истории за него. В България, Сърбия, Македония, Черна Гора историите са еднакви по отношение на неговите качества, че е смел, бърз, силен, сръчен, но детайлите варират много значително – какво прави, с кого, трите синджира роби на някое място са девет, на друго дванайсет, конят му се казва по един начин в София и Варна и по друг начин в Белград. Това, разбира се, е повод за спор. Обяснявал съм многократно в интернет форуми, че няма никакво значение и че това е нещо, което ни обединява в крайна сметка“, разказва Боян Василев.