Питомен кестен на близо 200 години в Казанлък се бори за приза „Дърво с корен” за 2020 година. Кестенът се намира в Двора ва Девическия манастир „Въведение Богородично” в града на розите. Възрастта му е изчислена на 170-180 години. Достолепното дърво стигна до финала в две категории – „Дърво с корен 2020” и „Вековните дървета говорят” в конкурса, който за 11-а година организира фондация „ЕкоОбщност“.

Предложението за участие на кестена идва от Стефан Саранеделчев, юрист, общественик, дългогодишен заместник-председател на Старозагорски окръжен съд, от журналиста Петър Марчев и младия активист и общественик Методи Маринов. Стефан Саранеделчев за втори път предлага казанлъшко дърво в този екоконкурс. Миналата година до финала и в двете категории стигна един уникален представител на дървесните видове - 200-годишен чимшир, който се намира в двора на жилищен блок на бул. „23 пехотен Шипченски полк”.

Тази година гласуването за „Дърво с корен” започна навръх Рождество Христово, 25 декември, и ще продължи до Ивановден по стар стил – 20 януари 2021 година. Първи даде своя глас за казанлъшкия питомен кестен един млад, но изключително любознателен човек – Минчо Минчев. Той се интересува от историята на своя роден край, на своя род и в същото време е запален природолюбител.

Всеки, който иска питомният кестен в двора на Девическия манастир да стане любимото българско дърво, може да гласува онлайн на интернет страницата на конкурса - https://bepf-bg.org/дърво-с-корен/финалисти-2020. Тук може да се гласува и за двете категории. Основната категория „Дърво с корен” е за най-обичано българско дърво, а допълнителната категория „Вековните дървета говорят” – за най-почитано и заслужаващо признание вековно дърво. И в двете категори казанлъшото предложение е финалист.

От една електронна поща може да се гласува само веднъж. Гласът ще бъде отчетен, след като бъде потвърден чрез изпратена на съответната електронна поща връзка.

Организаторите напомнят, че през последната седмица броят на събраните гласове ще бъде скрит, за да се запазят в тайна победителите в двете категории до официалното им обявяване.

Дърветата победители в конкурса ще станат известни по време на церемонията по награждаване в края на януари 2021 г. На нея ще бъдат обявени резултатите от гласуването, както и отличеният участник в специалната категория на журито „Изборът на експертите”.

Носителят на титлата „Дърво с корен 2020” ще представи България догодина в международния конкурс „Европейско дърво на годината“. Там любимото българско дърво ще се състезава с победителите в националните конкурси на други 14 страни.

Питомният кестен се намира в двора на Казанлъшкия девически манастир „Въведение Богородично“ в централната част на града.

Манастирът води своето начало от 1828 г., но първоначално се е помещавал в друга част на града. През 40-те години на 19 век монахините купили земята, където сега е манастирът. Започнали облагородяване със засаждане на декоративни и плодни дървета, храсти, изграждане на монашески килии и висока ограда. Предполага се, че по това време е засаден кестенът. Трябва да се има предвид, че през първата половина на 19 век в Казанлък и околията е започнала масово засаждане на орехи и питомни кестени. Действително, пътешественици, посетили Казанлък през 19 век, са се удивлявали на гледката от потъналия в зеленината на орехи и кестени град. За съжаление, в течение на годините, най-вече след строителството на нови жилищни сгради през последните 70 г., кестенът в манастирския двор е може би последното оцеляло вековно дърво от този вид в Казанлък. През времето на своето съществуване то става свидетел на много събития.

През 1857 г. на десетина метра от него започва строителството на манастирската черква, чието освещаване става през 1866 г. Черквата, иззидана от дебърски строители по проект на руски архитект, се отличава със зидове дебели 1,20 м, еднокорабна, с голям купол, неподдържан с колони, което я прави уникална за България. Изографисана е от сподвижниците на Васил Левски: Георги Данчов от Чирпан, Петьо Ганин от Казанлък, поп Павел и сина му Никола от Шипка. През 1872 г. в манастира е открито девическо училище.

През юли 1877 г. Казанлък е освободен от Предния отряд на ген. Гурко, но след боевете при Стара Загора, оцелялото население се отправя през Казанлък за Северна България. Част от бежанците, както и местно население, се подслоняват зад стените на манастира. Войските на Сюлейман паша настъпват, завладяват Казанлък и неговия манастир, като избиват приютилите се там българи. Стенописите и иконите са осквернени. В края на декември 1877 г. руските войски и българското опълчение освобождават за втори път Казанлък и неговия манастир. Монахините предоставят на руското командване част от сградите в манастирския двор за военна болница, където в продължение на месеци се лекуват ранени и болни руски войници и български опълченци. Животът на някои от тях приключва тук и са погребани край манастирската черква на метри от кестена.
През следващите десетилетия Казанлъшкият манастир, със своята черква и потънал в зеленина и тишина двор, е едно от предпочитаните места за богомолци от града, околията, а и от цялата страна.