Времето безвъзвратно ги разделя. Никога не се срещат .Той е роден в края на 19 век, тя е наша съвременничка. Той стоически живее в години на войни, бедност и на социалистически лозунги, тя изтърпява само две години от българската демокрация и тръгва по света.

Художничката Мая Енева и ненадминатият Чудомир. Хора от различни времена и вселени от нрави и човешки взаимоотношения. Тук свършват разликите и започва приликата. Той учи рисуване в Париж, тя избира Франция, за да твори. Той е роден в Турия, тя всяка минута, прекарана на българска земя, посвещава на Турия. И ето тук идва турийската магия, която свързва Мая Енева и Димитър Чорбаджийски, и която кара и двамата творци да не подминават човека до себе си, а с проницание и психологически усет да намерят най-характерното в неговото излъчване и да го нарисуват.

Чудомир с часове наблюдава живота и поведението на обикновения българин и създава своите неповторими нашенци - засмени, щастливи по своему,
изобретателни, докачливи, забавни и откровени.

Персонажите на Мая са героите на днешното ни време – колегите от „Надупчените картофки”, приготвени във фурната на работното място и винаги изгорели - кой, как, защо – никой никога не си признава, защото колективната вина най-лесно се разминава.

Или пък „Върнахме се от Америка” – неподражаемото казанлъшко семейство Гемишеви с куфарите, прегърнати и щастливи, защото след дългия воаяж до Америка, за да гостуват на дъщеря си, живи и здрави се прибират у дома. Като всяко второ българско семейство, което периодично стяга куфарите за чужбина, за да види децата си.

Ето тук е Росен Георгиев, когото години наред свързвахме с розопроизводството в Казанлък. Широко и ведро усмихнат, както само той може. И Надя Тончева – човекът глас на Казанлък, която доведе истински джаз легенди в родния си град. Или пък турийският Жерар Депардийо, който иначе се нарича Иван Събчев, също като автора на казанлъшките „Чешити” и също толкова чешит като френско-руската звезда от световното кино .


Това са нашенците на Мая Енева, подредени в нейната първа изложба в родния Казанлък, наречена „Турийска рапсодия”. Образите са вдъхновени от завръщанията й в Турия, където на верандата, освен спомените от детството, идват приятели, пие се ракийка и се замезва с истинско козе сирене. „Там идеите текат като река и аз ги каптирам в мислите до следващата година”, признава авторката, която продължава да търси нашенците около себе си, за да създаде събирателния образ на днешното ни време. Изложбата „Турийска рапсодия”, експонирана в Художествената галерия в Казанлък,включва 70 платна акварел, сред които впечатляват със своята фина детайлност пейзажите, запечатали прекрасната българска природа.

Мая Енева е скулптор. През 1992 година, една година след дипломирането си в Художествената академия, напуска България. 9 години твори на карибския остров Сен Мартен, където участва в проекти, включително вила Кевин Клайн и декорите на филма „Скорост 2”.

След което се премества в Нант, Франция. Печели два конкурса за портрет на Академи Франсез, Париж.
Представя бронз, рисунки, акварел в редица галерии, има самостоятелни изложби, участва в международни симпозиуми за монументална скулптура, работи в театрални компании, за известно шоу по „Canal +” на френската телевизия, участва в проекти. През 2012 г. изпълнява за Давид Бартекс монументалните светещи марионетки за "Сарабанда на животните". От 2014 г. е референтен скулптор на операта в Нант и Анже. Същата година прави и емблемата на "Хеллфест" Клисон – 6-метров гарван за този най-голям хард-рок фестивал в Европа. През 2015 г. представя във Франция колекцията "Паднали коне” - бронз, с която постига голям успех.

2016 година е посветила на Казанлък. „Турийската рапсодия не е изслушана с тази изложба, тя продължава”, обещава на своите почитатели от родния си град Мая Енева.

На снимката: Мая Енева с една от своите забележителни казанлъшки героини