Трябва да се вреш между шамарите, иначе работата не върви

Той не крие, че е щастлив.


Причината: подредил е 5-те си основни кита в живота. Семейство, работа, кариера, образование, сигурност.
В добавка към 34-те му години, това си е направо невероятен лотариен билет. Или просто здрава работа, доверие, вяра, надежда, всеотдайност. Както и да ги нареди човек тези мерила, винаги става дума в крайна сметка за едно: желание да се усъвършенстваш, да даваш най- доброто от себе си и да вървиш напред.
В житейската му философия това изглежда и така: „не може само да ходиш на работа и да чакаш нещо да се случи. Или да натискаш червеното и зеленото копче ....и да си щастлив. Вятър, движение, шум са нужни, за да се случи това“.


Думите са на 34 годишният бъдещ инженер на „Арсенал“ Янко Николов. Той е един от 49-те първи арсеналски студенти, които от август на практика ще започнат своето 4 годишно обучение в Арсенал“за бакалаври по студентската стипендиантска програма на дружеството.
Янко и още 48 арсеналци на различни възрасти успешно положиха приемния изпит по математика и от края на тази седмица на практика вече са студенти. Записани. С документи.
Той самият е избрал специалността „машиностроене и уредостроене“ към ТУ-София, филиал Пловдив.
Мотивиран е да успее. Не само заради огромното доверие, което му е гласувано за иначе скромния на пръв поглед опит от 2 години работа само в „Арсенал“, а и заради сигурността, стабилността, уважението, доверието, които среща на работното си място.
Началник смяна е в цех 610 на Завод 5. Място, където се захранва с работа почти целият „Арсенал“. „Без нас не може“, казва не без доза гордост бъдещият инженер и настоящ татко на 10 годишно момиче и 4 годишен син.


Харесва работа си, която започнал като обикновен работник на машина с ЦПУ в цеха. Техническото му образование, получено в последния випуск на арсеналското професионално училище, преди неговото закриване през 2000 година, както и последващия му трудов стаж във фирма за интернет и кабелна телевизия и дори гурбетлъка за кратко в Германия и Чехия, където работил като заварчик, всичко това станало добър фундамент за новия работник на „Арсенал“. Бързо го забелязали в цеха. Оценена била и гражданската му и професионална активност.
Не минало много време и началникът на смяната Дочо Василев му предложил да поеме другата. Цехът се разраствал, идвали млади и нови хора.
Така възпитаникът на последния випуск на СПТУ „Арсенал“ от специалността „стрелково оръжие“ поел предизвикателството да ръководи 50 човека, като организира цялостния производствен и работен процес в цеха, в който се правят редица от основните детайли за видовете арсеналски производства.

Не мога да не съм всеотдаен и доволен от това, което ръководство на фирмата прави за нас, младите, категоричен е 34 годишният началник и бъдещ инженер.
По думите му, градът се променил, след промяната и новите посоки в „Арсенал“.


„Арсенал“ е и темата на темите в дома на Янко Николов. И на маса говорим за работата, признава той. Освен него, във фирмата са почти цялата му рода: съпругата Женя, която също е част от колектива на Завод 5, родителите му, родителите на съпругата, шуреят.
Повечето са в Завод 5, само майката на Янко е в Завод 3- Величка Иванова, дългогодишен началник-цех там.
Последните дни на юли са напрегнати за бъдещия студент. Избран е за отговорник на първия випуск студенти на „Арсенал“, записани във фирмената програма. Личен избор е на гуруто на обучението инженер Николай Куцаров, който забелязал желанието за работа, активността и мотивацията в младия мъж и го натоварил и с тази отговорност: Янко да движи всички студентски въпроси и дела, свързани с обучението.
„Трябва да ценим това, което фирмата прави за нас и да отвръщаме с качественото си образование и умения“, категоричен е той. 17 500 лева са само парите, които ще се заплатят от ръководството на „Арсенал“ като студентски такси за първия семестър. Отделно са всички остаанли разходи по обучението на 49-мата арсеналски стипендианти.
Покрай работата в цеха, на която посвещава почти 12 часа и предстоящите лекции и практически занятия, на младия татко ще остава все по-малко време за малчугана и щерката.
Затова и използва пълноценно всеки час от почивното си време за игра, разходка в парка с децата или просто разговор.
Горд е с таланта на 10 годишната художничка в къщата София, която дори заради наградите си в рисуването отива на безплатен морски лагер, който също е награда. От Общината.

За началник- смяната Николов, времето в „Арсенал“ тече бързо. От разстоянието на изминалите две години в голямата фирма динамиката, с която сму се случват нещата, предизвикателства в работата и ежедневните уроци, 34 годишният Янко е убеден, че „трябва да се вреш между шамарите, за да върви работа“.
Това е съветът му към младите колеги, към новите, които идват в цеха, с желание да работят, получават достойно възнаграждение на труда си и се учат. Като началник се старае да отсява едните от другите, да поощрява тези, които работят сърцато и респектира онези, за които ходенето на работа е просто .. стаж.
Споделя, че никога не е бил симпатизант на подобно поведение.

За новото предзвикателство, което го очаква от август, Янко е убеден, че ще му донесе нови знания, ще разшири кръгозора му, ще е извор на нови вдъхновения и предизвикателства и ще осмисли занапред в голяма степен живота му.
От сега знае, че и следващите му 9 години ще са арсеналски. Хоризонтът му ще е арсеналски.
За миг не се е замислил пред сериозната обвързаност на тази опция, защото вярва на марката, авторитета и на перспективите от хоризонта на днешните опции.
„Хубаво е да знаеш, че работиш за стабилна фирма, световна марка, с много отговорна социална политика към служителите си и с грижа за бъдещето в нея“.
Това са днешните тези на настоящия началник –смяна Янко Николов, който със сигурност има бъдеще в „Арсенал“. Не само заради всеотдайността, нито заради „вренето между шамарите“.
А заради категоричното и неоспоримо убеждение, че именно „Арсенал“ е бъдещето.


За някои това може и да звучи помпозно, но за студентът от първия випуск на стипендиантската програма на „Арсенал“ в специалността „уредостроене и машиностроене“ Янко Николов, това е вярната му житейска работеща формула, която осмисля живота му и го прави щастлив.