Тя е „ бабе“ за малките от ансамбъла на Ваня Минчева и просто Стоянка за големите танцьори.
В ателието й, е нещо повече от музей: на историята на казанлъшко-японското приятелство, и на традициите в българския фолклор. Самата тя може да тропа различни хора и ръченици, но далеч пред нея са четирите други жени в рода: двете й щерки - Андрияна и Йовка и внучките Стелияна и Лазарина. И четирите преминали през школата, наречена ансамбъл „Арсенал“. И другото голяма училище: Христо Стоянов. С който да работиш е удоволствие, споделя Стоянка. Мотивът: коректен, знае какво иска, учи на дисциплина, ред, точност, възпитание, отговорност, лоялност към колектива и изящество.

Тя познава тайната на всеки бод, с който си бъбри вече 44 години. В делник, че и отвъд него. От дете шие. Зрънцето любов към иглата и конеца посадила майка й- сръчна шивачка, после го доусъвършенствала в специализиранато училище в Стара Загора, което завършила. От 1966 до 20001-ва година, цели 35 години шила в местната болница. Всичко: от скъсани шаршафи и одела, до нощници, пелени, престилки и всякакъв постелъчен болничен инвентар.
За Стоянка Лазарова Брайкова, сега шивач към ансамбъл „Арсенал“ времето обаче се мери на преди и сега: откакто е част от колектива на ансамбъл „Арсенал“, времето тече иначе. Защото с красивото човек свиква бързо. А младите и напористи, мотивирани и танцуващи със страст и любов млади хора, й дават много повече от просто работа, след пенсионирането й.
Попаднала в ансамбъла случайно, докато внучката й Лазарина танцувала в него. Ръководителят на ансамбъл „Арсенал“ Христо Стоянов търсел шивачка, която да поддържа и подготвя костюмите на ансамбъла за различни турнета, концерти, както и репетиционни костюми. Лазарина споделила за професията на баба си, а Стоянов заръчал „ баба ти да дойде утре“. Отишла. И .. тръгнало.



Вече 7 години Стоянка идва с огромно желание на работа, защото харесва това, което прави. А Христо Стоянов за нея е школа. Перфектният ръководител.
„Той знае на всеки костюм какво, колко, естет и перфекционист, от който можеш да учиш много“ категорична е шивачката, за която дните преди концерти или турнета са изключително напрегнати. Само за турнетата в Япония костюмите, които шивачката подготвя са над 100. Това са ризи, сукмани, престилки, калпаци, пояси, калпаци, гизди за глава, чорапи и куп още дребни неща, които създават красота на българската национална носия и богатството на народната душа.
„Но пък като постелем тука после цялата тази красота по дивани, закачалки, очи само да имаш“, с блясък в тях разказва шивачката от ателието на ансамбъл „Арсенал“, за която няма по- прекрасна гледка от наредените и накипрени национални носии. А такива в ансамбъла колкото искаш. Стотици. Гардеробът на ансамбъл „Арсенал“ е един от най- богатите и пъстри гардероби във фолклора, представляващ сам по себе си огромно богатство.
Сукманите, ризите, основно се шият в специализирани фирми, там става и бродирането на сложните народни плетеници. За Стоянка остава сложната подръжка по пране, гладене, доизкусуряване на тоалетите. Споделя, че всяка дреха си иска майсторлъка и има специфики по поддръжката й. И отбелязва, че „досега няма „ начервена“ дреха“.
Трябва много да се внимава при прането, гладенетоили или другите манипулации по дрехата, защото тези фини шевици и конци не позволяват немарливо отношение, а костюмите са за стотици левове, категорична е шивачката Стоянка.

Танцьорите също много пазели и уважавали сценичните си костюми, досега няма повреден или изцапан от немарливо отношение, допълва тя.



За Стоянка съдбата на танцьор от ансамбъл „Арсенал“ не непозната. Нито делника им, нито празника. Не само защото на всеки концерт тя е зад завесите и нещо като невидимото ОТК преди излизане на сцена, а защото в дома й са израсли пред очите й 4 танцьорки от различните времена на ансамбъла. Двете й дъщери- Андрияна и Йовка, вече пораснали жени, са били танцьорки в ансамбъла. Андрияна цели 8 години, а медицинската сестра Йовка –три. Двете внучки на шивачката, дъщерите на Андрияна и Йовка- Стеляна и Лазарина са обаче рекордьорките. Всяка една от тях танцува в ансамбъл „Арсенал“ по 12 години. Сега и двете носят спомена и танците в кръвта си, макар и далеч от Казанлък: Лазарина е финансист от Стопанската академия в Свищов и щастливо омъжена в София, а Стеляна е бъдещ лекар, студент по медицина в Пловдив.


на сн: майка и дъщеря- танцьорки- Андрияна и Лазарина като булка

сн: Танцовата фамилия

За разлика от майките си, внучките ходили на японски турннета няколко пъти.
Сега и двете ми внучки казват, че много им помага в живота наученото от ансамбъла, от Христо. Навиците за ред, точност, изящество, любовта към танците и фолклора, споделя щастливата баба.


Покрай годините живот с танца и носиите, с фолклора и сценичните трески, на които неминуемо ставали подвластни и дъщери, и внучки, шивачката Стоянка си е изработила и своя философия за нещата, които прави сега: всеки един детайл от дрехата на танцьора е важен. Той говори. Отношението към самата дреха е важно. Така трябва да я изгладиш, да я изпереш, че да се види всеки цвят, всяка нишка, всяка форма, защото те „говорят“. В съчетание с танцьор, усмивка, грация и достолепие, синхрон и хармония, се получава феерията от красота и магията на българския фолклор, казва шивачката Стоянка, за която времето в Дк „Арсенал“ сред костюми и гайтани, е едно от най- добрите й времена.



Имало е случаи, когато се налагало да пере костюми в къщи. Редяла ги по балконите да съхнат. А отдолу се редяли мераклии да ги снимат, спомня си Стоянка, според която „ всеки костюм си има език“.
С времето се научила на него итънкостите на всяка везана дреха: как да се пере македонската гизда, тракийския сукман, булчината премяна, мъжките шаячни потури, плетените везани чорапи, вълнените пояси и шапки.
Знае много и за Япония, макар никога да не е била там. Пътува задочон, през разказите на танцьорите, които вече 19 пъти са посещавали Страната на слънцето. Има и куп армагани оттам, които Христо Стоянов никога не пропуска да донесе оттам. Или пък танцьорите.
И плакати. Ателието на шивачката на ансамбъл „Арсенал“ е умален мащаб на Япония.




Затова вечер, като угаснат лампите след поредния концерт и утихне сцената, или като надипли костюмите преди поредното турне, шивачката Стоянка не бърза да поема към къщи. Красотата, младостта, усмивките,нергията от емоцията, дълго я държат в ателието. Където винаги, без изключение ще надникне някой от ансамбъла или рошава глава от „малките на Ваня“, за да поздрави или поиска нещо от „бабето“.
Или просто да донесе пореден сукман за ремонт, шевица за наредба или ей- така, за да я прегърне.
За неведимия труд, който създава невероятна красота на сцената.
И заради красотата, която изправя на крака.

И заради която си струва да си на крака.
Затова и шивачката не се дава на годините, нито пък те й ги трупат.
Когато си обграден от младост и красота, си млад и красив, закачливо отсича шивачката Брайкова. Стоянка.

Невидимата магьосница на ансамбъл „Арсенал“, с игла и конец зад сцената.