Ракията на българина:  Въпрос на Патриотизъм
Българинът пак ще може да вари ракия през цялата година, решиха в началото на тази седмица депутатите на първо четене. За новото си – старо право, съмнявам се, че народът знае, че е било ограничено в последната половин година. Казаните в България винаги са бумтели с пълна пара, било в бялата или в сивата икономика. Хеле в Казанлъшко, където много селски къщи още кътат вековните бакърените съдове, унифицирани хем за розово масло, хем за живата вода на народа. Точно като тракторите на Карлово през соца, които за една нощ можеха да се превръщат в БТР - и.
В ракиен казан няма как да се превърнат само казаните в Музея на розата. Все пак, това са експонати...
Но затова пък, ракия може да дестилираш и в алпака-то на две бракувани перални. Не случайно, това е доста търсен артикул по сайтовете за продажба на старо. С други думи:
Дреме му на народа, дали ще му забранят казаните !?

Забрана – незабрана, домашната ракия никога няма да спре да се вари. Нито да се пие. Да си свариш собственоръчно ценната течност, е въпрос на чест, независимо, дали щe я пиеш със селска туршия или със салата от рукола. Дали слагаш обяда си на шарена мушама или на бяла покривка от лен. Да си пиеш домашната ракия, е въпрос на чест, знак за принадлежност българска. Обаче, се си е по-добре, всичко да си е легитимно. Затова не е чудно, че точно Патриотичният фронт се занимава най-активно с този основен патриотичен въпрос. Че – кой, друг? В името на ракията ПФ дори жертва един, по-точно, една от своите политически марки – Поли. Карастоянова. Преди малко повече от половин година, в края на 2015-та, именно Поли сложи парафа си на предложението, което стана законово положение – домашната ракия да се вари само от юли до декември, а казаните, от които тя църцори, да нямат повече от 500 литра. В този подпис на съпругата на сериозния бизнесмен Аспарух Карастоянов, съпатриотът Валери Симеонов, провидя лобиране за Големите в алкохолния бранш, за сметка на малките казанджии. Очевидно, сега вече без Поли, Патриотите тия дни се завърнаха по-спокойно към исконните корени на родолюбивата си всенародна кауза – Запазете българското! Както е известно, от два месеца насам, Карастоянова се оттегли от парламентарната група на ПФ, което автоматично я отлюспи и от ръководството на Комисията по култура и медии, и от зам.председателството на Комисията по икономика и туризъм. Отлюспването стигна до там, че Карастоянова, вече не е в парламентарната група на ПФ. Демек, вече не е легитимен политически, патриот... И всичко това, заради една ракия..?
Ракиеният въпрос, се оказва сериозен политически въпрос
Сериозните, особено – най-сериозните политически въпроси, се поставят и решават винаги преди избори. Въпросът за това, може ли или не може целогодишно да се вари ракията, се оказва нещо като Закон за съдебната власт или прокарване на важна промяна в Изборния кодекс. „За“ или „против“ ракията на народа, не е избор без значение. Никой българин няма да одобри, да му посегнат на недосегаемото – чашката ракийка със салатка вечер пред новините. Че, кой ще ги гледа тия новини, ако не може да удари по масата, я с чашка сливова, я с гроздова, я – в краен случай, с обща плодова преварка в ръка? Това не бива да се допуска, знаят опитните политици у нас. Затова, съвсем правилно, депутатите от Патриотичния фронт и ГЕРБ, заедно с Реформаторите, сложиха нещата на мястото им – народът да си пече пърцуцата или двойната преварка, когато му сърце сака. И в квито му казани намери, може и до 1000 литра. Няма що да се мъчи с перални, гюлпани и прочие рискове от случайни взривоопасни начинания.

Ако сте пропуснали черешите, вишните, крушите, кайсиите и сливите, /В което се съмнявам дълбоко!/, идат смокини, дини и най-вече, класиката - Гроздова!
В тоя дух, днес Народното събрание отново помисли в името на народа.Изборите за президент на Републиката България, ще се произведат на 6-и ноември, реши мнозинството.
Какво е това 23-и октомври, дето го искаха от „БСП – лява България“? Или 30-и октомври, дето ни го предлагаше ДПС? По това време, още се намират чепки из лозята. Друго е, когато гроздето до зрънце иде у бидона. Когато позаври, повтасат джибрите. По-спокойно някак, по-сигурно е. По-спокойно ще идеш до урната, един вид, когато материалът ти е на сигурно място. Пък, ако щеш, върви си на казана и през януари. Е, може да ти попреминат джибрите, но друго си е, да знаеш, че на домашната ти радост, тия, дето си ги избрал да те ръководят „от горе“, не са посмели да посегнат брутално. Защото, това е политически въпрос. Е, ще си платиш акциза, това също е политически въпрос. Даже, въпрос - патриотичен! – може ли един патриот да иска хазната на държавата да остане празна? – Не!
ДПС, чийто електорат не пие по убеждение и БСП с милионите пенсионери с лекарска забрана за алкохол, може и да са пренебрегнали тоя важен политически момент. Но – други не са. ГЕРБ, Реформаторите и преди всичко, истинските патриоти, знаят, че единственият въпрос, дето засяга най-свещените български чувства, е въпросът за домашната ракия. Въпрос на чест! И национална гордост. Не се шегувам: Да живей, България!

Диана Рамналиева