През 1928 година един арменец – Аршивир Шахатуни, снима игрален филм от името на френска кинокомпания. 31 денонощия той снима в България, като голяма част от времето е в Енина. В масовите сцени участват стотици енинци – малки, големи, мъже, жени. После кадрите с тях стават основна реклама на филма.

За това разказа пред жителите на селото Марияна Пискова, преподавател по специалността „Архивистика“ в Югозападния университет в Благоевград. Тя е разбрала за този филм на Шахатуни в България, но е успяла да го намери в Националния архив на Армения. Кадри с участието на енинци в масовите сцени и с красиви природни забележителности от региона бяха представени пред любознателната публика по случай празника на Енина – Деня на Света Петка.

Филмът с работно заглавие „Орелът“ е френски, но е сниман от известния по онова време арменски режисьор и артист Аршивир Шахатуни. Лентата разказва за Първата световна война. Посветен е на арменския национален герой Андраник Озанян, затова в завършен вид заглавието е „Андраник“. Шахатуни играе едновременно две главни роли – на Андраник и на неговия баща, режисира и прави цялостната организация по снимките. 31 денонощия той снима, стотици са кадрите, но предвид техниката по онова време, докато е в Енина, Шахатуни не знае какво се случва с тях. Когато се връща във Франция, вижда, че няма нито една осветена лента и всички кадри са добри. А енинци със своята автентичност присъстват навсякъде в снимките, присъства и красивата българска природа – Стара планина, Шипка, местностите около село Енина, Казанлък. Освен всичко друго, когато се популяризира филмът, енинци са сред главните персонажи в рекламите. Шахатуни толкова много харесвал България, че тук имал усещането за родната си Армения. Той бил невъзвращенец в Родината си и до края на живота си мечтаел отново да я види.

От Франция филмът е пренесен почти на части в Армения от едно общество за поддържане на културните връзки и в момента се намира в Националния архив на страната.

Макар да е сниман в България – в Енина, Казанлък, Пловдив, филмът„Андраник“ никога не е показван у нас.Всъщност, кадри от него за първи път видяха поколения след нашенците, чиито образи са останали запечатани от камерата на Аршивир Шахатуни.