Днес, 20 април, се навършват 140 години от Априлското въстание. На 14 април 1876 г. в местността "Оборище" се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието – 1 май 1876 г.
Намира се предател и на 19 април от Пловдив в Копривщица пристигат заптиета, за да арестуват водачите. Тогава Тодор Каблешков вдига въстанието на 20 април 1876 г. Конакът е превзет. Каблешков изпраща до Панагюрище „Кървавото писмо" за обявяване на Априлското въстание. Георги Бенковски и Панайот Волов незабавно вдигат въстанието. Населението се събира на площада, където се освещава знамето, ушито от Райна Попгеоргиева. Бенковски сформира известната „Хвърковата чета". Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др.
Как казанлъчани се включват във въстанието против турското робство? В навечерието на Априлското въстание в селата, по-отдалечени от града, усилено се подготвяли, разказва в своята книга „Хайдути и поборници” писателят Кънчо Стоянов. Ковали се ножове, леели се куршуми, купували се пушки и пищови. Свещеник Васил Джобов от с. Средногорово пише в дневника си, че имал пушка и си купил калъчка. Няколко младежи като него също имали оръжие и „очаквали всеки ден известие”.
Кънчо Стоянов цитира и спомените на Иван Иванов от днешното село Виден. В тях се казва, че един ден в селото се появил Гараил Пинтев от с. Шипка с една талига посред пладне, слиза у един приятел и издава тайна прокламация до онези, които познава. Когато отишли до талигата, що да видят – пълна с ятагани и всеки скочил и грабнал по един.
Все по това време Станьо Гъдев и Христо Патрев провеждат събрание в с. Шипка. Членовете на революционния комитет обещали да съберат стотина младежи и да участват във въстанието. Казанлък не останал назад – революционно настроени младежи си набавили оръжие, което после заровили в зимника под къщата на Хр. Т. Шипков от Къренската махала. Куршуми се леели в дома на Генчо Скордев.
Въпреки че имало известна подготовка за въстание, нямало кой да го оглави и Казанлъшкият край не се вдигнал на борба, но смели мъже от подбалкана се включили в боевете. В книгата „Хайдути и поборници” са посочени имената на Христо Патрев, който бил войвода на Новомахленската чета, на Станьо Гъдев - подвойвода на същата чета, Никола Кавалов, член на военния съвет на Дюстабановата чета, Стоян Чучуваров, който прекъснал телеграфните жици между Габрово и Търново. Всички те са от Шипка. Гавраил Хр. Пинтев от Шипка и Георги Попов от Казанлък снабдявали въстаниците с оръжие.
В четата на Христо Ботев вземат участие Цанко Минков от Турия, Павле Александров от Казанлък, Тодор Минков от Долно Сахране. В малката чета на Таньо Стоянов са дядо Никола и дядо Стойко от Гурково.
Казанлъчанинът Стефан Почеков взема участие в Априлското въстание като петдесятник в Клисура. След разгрома на въстанието продължава с четата на Тодор Каблешков и е убит в Троянския Балкан.
Изложба-постери, експонирана днес на външната витрина на Културно-информационния център на ул. „Искра” 4, разказва за участието на Казанлък във въстанието преди 140 години. Изложбата е подготвена върху автентичен снимков материал и оригинални експонати от фонда на Исторически музей „Искра”. В ИМ „Искра” е подредена изложба под наслов „Заплакала е гората”, посветена на онези смели българи, които през вековете писаха с кръвта си страниците на нашата история.
Fninpd преди 1 година
Fninpd преди 1 година