Любопитно в Деня на  авиацията и космонавтиката: Първото животно, обиколило Луната, е костенурка
На 12 април светът отбелязва Международния ден на авиацията и космонавтиката

През ХХ век надпреварата между великите сили се пренася и в Космоса. И до днес в Космоса има прояви на удивителна конкуренция – първи космонавт, първа жена в открития Космос, нови технологии.

Ето и няколко много любопитни факти, свързани с опитите на учените да изведат живи същества в Космоса:

„Спутник 1” е първият изкуствен спътник, изстрелян около Земята. Изведен е в ниска орбита от Съветския съюз на 4 октомври 1957 година. Първите живи същества, изведени в Космоса, са плодови мушици, изстреляни на немската ракета V 2 заедно с пешнични и царевични зърна през юли 1946 година. Първата маймуна, полетяла в Космоса, е Албърт Втори през 1949 година, достигайки височина до 134 километра. Едва през 1951 година маймунката Алъбрт Четвърти се завръща жива от Космоса. Тя е в компанията на 11 мишки.

Първото животно, полетяло в орбита около Земята, е кучето Лайка. То е изстреляно на борба да съветския изкуствен стъптик „Спутник 2” на 3 ноември 1957 година.

Руските учени и инженери изпратиха и първото животно в дълбокия Космос. Любопитен е фактът, че това е костенурка, която става първото живо същество, обиколило Луната. Тя се превръща и в най-бързата костенурка в света.

Първият човек, излетял в откритото пространство, е съветският космонавт Юрий Гагарин - на 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути московско време той излита от космодрума „Байконур” на космическия кораб „Восток 1” с ракета носител Р-1. Първите му думи в това епохално събитие са: „Поехали!”. Коралът прави една обиколка около Земята с продължителност 108 минути и се насочва за приземяване вСаратовска област. Приземяването е успешно близо до спускаемия апарат, като Гагарин катапултира от капсулата и се спуска с парашут, както е било планирано.


На 10 април 1979 година на площадка № 31 в „Байконур” в 20.34 минути московско време – 19.34 часа в България, корабът с първия български космонавт Георги Иванов излита. Първото денонощие преминава по план, уточнява се орбитата и се подготвя сближаване и стиковане със станцията. На втория ден започват маневрите. 12 Заради авария на главния двигател на кораба е решено скачването да не се извършва и да се направи аварийно приземяване с втория двигател. Полетът продължава 1 денонощие 23 часа 1 минута и 6 секунди. Георги Иванов и съветския космонавт Николай Рукавишников се приземяват благополучно.



Вторият български космонавт е Александър Александров, който лети на борда на кораба „Союз ТМ-5” заедно с командира на кораба Анатолий Соловьов и борд инженера Виктор Савиних. Мисията им продължава от 7 до 17 юни 1988 година.

България е изпратила два спътника и е извела в космоса над 150 прибора и апаратури. Българска техника у била включена в повече от 500 международни космически експеримента. Върхът на българските космически изследвания е по време на полета на втория български космонавт Александър Александров.