Наградата дойде от от турнира „Децата и футболът“, организиран за 16-та поредна година от Асоциацията на българските футболисти. Партньори са "Кока-Кола", Министерството на спорта и Българският футболен съюз.
Цветомир Цанев тренира вече е в школата на „Берое“, но за великата игра, той пораства в Казанлък. Във Футболен клуб „Арсенал“ 2000. „Дължим много на „Арсенал“, признава бащата на Цецо, Пенчо Цанев, сам той изявен спортист – състезател в свободната борба от някогашния ЦСКА и Олимпийски надежди. Към футбола обаче, малкият Цанев е насочен от майка си – Татяна Недялкова. Тя е и човекът, който е посветил на таланта на Цецо цялото си лично време. Обгрижва и спортното развитие на щерката – 7-годишната Ивайла. Таткото първоначално е скептичен относно футболната дарба на сина си, едва когато и арсеналските треньори казват тежката си дума, той се убеждава, че точно този спорт е онова, от което Цветомир има нужда като път за лично израстване.
„Цветомир дойде сам в отбора, по желание, харесваше му много, разви се добре и както става с добрите, които продължават напред, взеха го в по-голям отбор“, споделя арсеналският треньор на казанлъшкия талант, Станислав Пехливанов.
Че има талант на нападател и изявен голмайстор, на Цецо му проличава още в арсеналския тим. Но талантът не е единственото качество на това момче. Тренира системно и упорито. Много е отговорен. Личната му програма на дете със спортно бъдеще се подрежда изцяло покрай тренировките като приоритет, обяснява майката на Цецо. Часовете на тренировките са закон, както и училището. Всеки ден тя шофира до Стара Загора, за да води младия бероец на тренировки. Семейството живее в Казанлък. Напоследък денят на момчето протича така: ставане сутрин – закуска – училище – урок по математика - /тия дни дава и интервюта/ - тренировки с „Берое“ в Стара Загора от 16 до 17.30 часа – прибиране у дома – учене на уроци. „Мама е навсякъде с мен“, усмихва се Цецо. Той като всяко дете и други игри. Но никога на компютъра. А навън, на въздух, обича да е сред природата всяка свободна минута. Не обича компютрите, за него емоцията от мачовете е несравнима с каквото и да е друго, а радостта след поредния гол - неописуема. Радва се, че съотборниците и съучениците го обичат, споделят личните му успехи.“Е, има и малко завист...“, признава голмайсторът, но както казва майка му – това е нормално, защото всяко дете, което иска да се развива в спорта, гони своите си постижения. А доста от приятелите на Цецо се занимават със спорт.
Интересът на Цецо към спорта е толкова голям, колкото и дарбите му в тоя област - той плува отлично, кара ски. Дълго време едноврменно тренира и футбол с отбора на „Арсенал 2000“, и тенис. Докато идва един ден, когато едва свършил поредния мач, той се впуска в състезание на корта с кратък промеждутък от време, колкото да смени екипите в колата на баща си пред градския стадион. Тогава семейството решава, че така повече не може. И избират само футбола. Избират заедно. Заедното на семейството е във всяко отношение.
„Ние сме едно много готино семейство“
Съпругата на Пенчо Цанев казва това с усмивка. Родителите гледат всеки мач на Цецо. Изгледали заедно и мачовете от турнира, в който той бе отличен сред 16-те млади футболни надежди на България. Малката Ивайла също обикаля с тях. Когато пък тя има състезания, мама, татко и братчето Цецо, гледат нея в залата. Ивайла се занимава с художествена гимнастика. Вече има своите награди Пътят до залата няколко пъти седмично е също с мама за ръка. „Съпругата ми е поела изцяло грижата за израстването на децата“, казва бащата, който е бизнесмен. Обаче, според Татяна, която е професионален психолог, таткото е човекът, който нахъсва Цветомир и го му дава пример с личните си някогашни спортни успехи.
„При нас всичко е организирано. Моето лично време е сутрин от 9 до 11. Отделям и часове за работа. Работя през интернет „ - За майката, отглеждането на таланта на малките е приоритет: таткото осигурява финансово семейството, аз съм поела децата, обясянва Татяна просто, семейната схема по пътя към успешното развитие в спорта на Ивайла и Цветомир.
Като част от младия отбор по художествена гимнастика на Казанлък, воден от Мариана Ламбова, 7-годишната Ивайла вече е носител на първа награда през миналата година от национален турнир и на трета от наскоро приключилото Държавно първенство за тая възраст в Стара Загора.
С футбол Цецо се занимава от 4-годишен. Най-първите му стъпки на терена са при Тенчо Киряков в „Розите“. Но сериозната работа почва на терена на стадиона на „Арсенал“. Три години Цецо работи със Станислав Пехливанов. Веднага го забелязват от „Берое“, още преди две години, но родителите не а бързат да го пращат там, всяко нещо с времето си. В арсеналския клуб през това време момчето научава необходимото като начало на своята мечтана кариера. Бащата и майката на Цецо, който с детска усмивка споделя, че никога не си брои головете, уважават и споделят мечтата му:“Искам да стана голям футболист, най-много харесвам Меси!“. Но семейството счита, че е още рано талантът да напуска родния дом. До завършването на 7-и клас, Цецо ще остане в Казанлък, пък после ще се мисли, дали да отива в София, а защо не – и в някоя добра футболна школа в чужбина? Учението също е важно, казва Татяна, английският език, също. Уроците по анлийски са нещо, за което Цветомир и майка му, непременно намират време покрай училището и футбола. „Много е отговорен, страхотно дете. Няма такова усещане за нас, с баща му, като това от мачовете, в които той играе. Радваме се много, споделяме радостта от наградите – беше забелязан от националните специалисти още на турнира в Трявна преди две години, когато игра за „Берое“, споделя Татяна. Вкъщи още преживяват и взаимната радост от мача на Цецо със румънската „Стяуа“ в международния турнир на Бургас от края на това лято.
Цветомир от сега има опции за преместване в изявени школи. От „Левски“ са порявили интерес, дори и от Милан. Но родителите казват:“Още е рано, да е жив и здрав, ще постигне мечтите си!“. До тогава, семейството всяка свободна ваканция и през уикедна, когато не пътуват с децата по състезания, намира време за разпускане на ранчото край Твърдица. „Прекарваме си страхотно. Чувстваме се чудесно, когато сме заедно, всеки, който е бил с нас, го казва“, откровена е Татяна – казанлъшката роза, танцьорката от фолклорния ансамбъл на читалище „Искра“, която Пенчо, непременно искал да има. „Цецо знае, че може да разчита на нас, че стоим зад него във всичко“, обяснява Татяна оная постоянна усмивка, която не слиза от лицето на младата казанлъшка футболна звезда. Талант, открит и откърмен в арсеналския отбор. За който, живот и здраве, има надежда, да стигне и надмине един друг казанлъчанин – Тодор Янчев, лично поздравил малкия Цветомир Цанев на церемонията при връчването на купата му преди две седмици в София.
Диана Рамналиева
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!