Ветеранът от войната Георги Андреев: Бях между два огъня

95 години той носи името си с чест и достойнство. На 6 май празнува двоен празник – Деня на храбростта и на Българската армия и имения си ден - Гергьовден. Георги Андреев Иванов от село Енина. Един от последните жители на община Казанлък, преживял Втората световна война и достигнал достолепната възраст в добро здраве, с бистър ум, със завидна жидненост и енергия и безброй спомени от войната.

В навечерието на днешния воински празник о.з. младши подофицер Георги Андреев бе отличен с Почетна грамота от Съюза на Негово Величество училища, от Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство, връчена му лично от първия демократично избран кмет на Казанлък Бончо Сарафов. Той получи и книгата "Войници на милосърдието" с автор Диана Гласнова.

Бай Георги почете паметта на загиналите жители на Енина в Руско-турската освободителна война, в Балканската, Междусъюзническата, в Първата и Втората световни войни и положи цветя пред Паметника, издигнат в тяхна чест в центъра на селото.

Георги Андреев е един от 58-те останали живи ветерани-участници във Втората световна война в цялата община Казанлък и е единственият в село Енина. Той е и най-възрастният енинец. Роден е на 8 октомври 1922 година в село Ветрен. Като малък лично се е запознал с Атанас Буров, защото неговият баща бил матшайдер в мина „Буковец” в Гурковския Балкан, а Буров всяка седмица обикалял мините и инспектирал работата в тях.

Когато бил на 20 години семейството му се мести в Казанлък. Оттук тръгва и неговото участие във втората фаза на Втората световна война. В края на септември – началото на октомври 1944 г. мобилизират младите мъже от региона, качват ги на влаковите композиции и ги стоварват до Ниш. „Аз служих в противовъздушната артилерия – във 2-ри противовъздушен полк. Отначало бяхме охрана на щаба, разположен в Илок, градче на границата със Сърбия, после софиянци останаха да пазят щаба, а нас изпратиха на първите линии на фронта. Охранявахме мостове и различни обекти. Аз бях шофьор и карах камиона с готварницата. Така винаги се оказвах между два огъня – отпред се водеше боя – зад мен се приготвяше храната”, спомня си днес ветеранът от войната Георги Андреев.

Бай Георги реди много спомени, свързани с фронта. Даже с усмивка разказва един от тях – тяхната батарея сваля руски самолет по грешка. Войниците се притеснили много и си мислели, че сурово ще ги накажат за това. Руски офицер обаче ги потупал по рамото и казал: „Е, няма нищо, щом можете руски самолет да свалите, ще свалите и немски”. Ама немският много ни изпоти, допълва бай Георги. Иначе с войната се свиква, казва той 73 години по-късно. На фронта воюва рамо до рамо с още един известен казанлъчанин – арх. Кръстьо Попов. Тогава казанлъчанинът, когото помним като активен борец за демокрация, бил подполковник и командвал батарея. Двамата с Георги Андреев били набори, дори родени в един и същ месец – октомври.

Краят на войната заварва енинецът край Драва. Иначе е ходил и до Виена, но там е трябвало да търсят гуми и други резервни части, за да могат да се приберат обратно в България. „Имаше и един „хайдутин” – шегува се днес ветеранът. – Много беше находчив и винаги намираше каквото ни трябва. Затова всички казвахме – пратете редник Дюлгеров и той ще снабди Родината”.

От близките войници, с които се сражавал бай Георги, загинало едно младо момче от Сахране. При това след края на войната. На връщане, на 22 километра от Ниш, сърбите откачат от локомотива шест вагона, върху които били натоварени български войници, камиони, оръдия. Внезапно обаче в тях се блъска друг влак. Георги удря главата си в кормилото на камиона и до днес има белег на челото, а момчето от Сахране попада под оръдието и загива на място.

През юни 1945 година Георги Андреев се завръща в Казанлък. След войната става един от основателите на Държавното автомобилно предприятие в града. До пенсионирането си работи като шофьор, той подкарва и първия автобус до Енина. Винаги безупречен в своята униформа, точен и прецизен в работата си, бай Георги става за пример в ДАП-а. Награждаван е многократно с ордени и медали, включително със Златен орден на труда. Всички отличия, както медалите от войната, така и получените в мирно време, Георги Андреев пази и до днес. Ще ги завещае на своя син Веселин Андреев - кмет втори мандат на село Енина, и на внука си Георги.

Днес ветеранът от войната, въпреки близо вековната си възраст, се грижи сам за своята градина. Не притеснява близките си с нищо. Дори никак не обича да му съчувстват и помагат, иска с всичко сам да се справя, споделя синът Веско Андреев, който не изпуска от зоркото си око своя баща. Тази зима малко боледувал, настинал по Трифон Зарезан, но с лекарствата се чувствал по-зле.

За своето ведро настроение и добро здраве ветеранът смята, че помагат както чувството му за хумор, което никога не го напуска, така и мярката във всичко – не повече от 50 грама ракийка и винце, работа, среща с хората и много позитивна нагласа към света.