Петковден е

На 14 октомври православна църква почита църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.

Света Петка, наричана от нашия народ Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само у нас, но и в целия православен свят и най-вече на Балканите. Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци.

Въздигането на посмъртната слава на Света Параскева е свързано с българското царство. Когато Византия пада под властта на кръстоноците през 1204 г., мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. В Търново е написано и най-вдъхновеното житие на светицата от Свети патриарх Евтимий. Светите й мощи остават тук до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени във Видин, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

През 1641 г. мощите на Света Петка са пренесени в новопостроения храм "Свети Три светители" в Яш. В тази църква те били съхранявани в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими. През 1888 г. мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където се пазят и днес.

Днес именици са Петко, Петка, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева и хората, носещи производни на тези имена.